Ядосвам се лесно.То не че е новост...Но просто изригванията на някои хора,които са решили че са хванали Господ за шлифера само защото служат за изтривалка с голяма заплата ме дразни.да не говорил колко ме дразни моята заплата.Тия от туристическата фирма се оказаха доста некадърни...Не е сложно да набереш един номер,за копираш правилно едно ЕГН и дата на валидност на паспорт пък и да дадеш малко повече разяснения.Главата ме боли за пореден ден!!!Ще ми се да се гръмна вече.Не е нормално едно 24 годишно момиче да се чувства като 204х годишно.И ръката ме боли....абе немам думи.
Но поне уикенда беше невероятен-разходки,приятелки,закуска в леглото,гушкане цял ден.....Живея за следващата събота!
Чудя се на каква порода овце да се спра. Хм, сигурно ще да са няк'ви шотландски и без това тук има достатъчно добър избор.
Никога не съм се чувствала по-неподготвена за изпит. Поне мина вече, каквото съм написала - написала. Надявам се на положителна оценка.
Мисля си, че го прави нарочно. Няма друга причина днес да ме вика на работа като на пожар, след като и обясних какво смятам да правя тази седмица. Трябва да си търся друга работа, но няма друг, който да се съобразява с мен и свободното ми време толкова.
Искам да знам какво искам!
Върви ми на срещи с хора, които не съм виждала скоро, обичам.
Изхвърчам да се видим и да пием слънчево кафенце със сокче и вафличка на пейка <3
Ох, обичам така!
Докато бях на училище, обградена от хора, които принципно не харесвам, всичко беше окей, но щом пристъпих входната врата и останах сама, нещата не са много окей. Липсва ми. Пак, отново. Липсва ми всичко - разговорите, кафето, разходките, простотиите, липсва ми да разпознавам какво мисли само като му видя изражението на лицето. Липсва ми последната вечер, когато всички ревахме като бебета и не искахме да си ходим или въобще да го пуснем. Разпиляхме се, всеки вглъбен в своя живот и своите драми, интриги и, общо-взето, простотии. Всеки се бори за оценки, за оцеляване в даскало даже. Лятото беше толкова спокойно и някак пълно с мечти. Липсва ми да знам, че имам някого зад гърба си. Самият вкус на приятелството, полято с кафе, ми липсва. Искам пак да изживея онзи петък, в който имах планове, а те се развалиха, за да се наредят по още по-прекрасен начин.
Липсва ми. Липсват ми.
Песен на деня: Pain - Shut Your Mouth
Подстригах се и вече не мога да куфеяВече съм на 100% прилично изглеждащ младеж. Спечелих си парички вчера от покера вчера. като цяло се чувствам добре, студено ми е на главата
.
Много голяма тая песен! :XПървоначално написано от SonataArctica
Песен на деня: Pain - Shut Your Mouth
Подстригах се и вече не мога да куфея
Първи ден с нова програма, хубаво. Довечера ще потренирам за утрешните контролни. Потискат ме адски много!
Ей така се чувствам:
You are broken, I can fix you...
"Най-страшното след любовта, не е споменът, а това, което започва да изчезва в него. Това, което не успяваш да задържиш в мислите си. Отначало усещаш аромата на парфюма по дрехите или в леглото си. Той кара кожата ти да настръхва от болката да не можеш да заровиш пръсти в косата й. Но после ароматът изчезва и ти само се опитваш да си спомниш как миришеше любовта . След време, случайно на улицата те докосва познат полъх и сърцето ти се свива - обръщаш се, но не е тя.... просто не е тя. Вече не помниш колко точно пъстри ставаха очите й, когато бавно и дълго потъваше в тях. Мислеше, че не можеш да я забравиш, но не е така. Бавно и болезнено я забравяш - как ухае, как изглежда, какви са на вкус целувките й, как се усмихва...
Отдалечава се все повече, и един ден ти вече няма да я помниш. Дори времето вече няма да те кара да се замисляш. Само сърцето ти все още, понякога, ще се сгърчва в неразбираема моментна самота - като, че ли някъде там в пространствата и измеренията минава твоята половин душа, но ти не можеш да стигнеш до нея....
Загубена частичка от самия теб, която никога няма да намериш отново.."
"It's one of the great tragedies of life — something always changes."
Dr. Gregory House
Before sex, you help each other to get naked, after sex you only dress yourself.
Moral of the story: "In life no one helps you, once you're fucked.
Палачинки, лозови сърми + тиквеник = щастливо аз
А сега математика + кафе.
Идеално беше. Джиткане напред-назад, срещи с хора и обмяна на впечатления, доволна съм. Той ми е прекрасен и забелязвам личностен прогрес в него, гордо ми е едно такова.
Утре заминаваме на СПА само двамката, заслужаваме го!
Ако хапна, ще ми е направо идеално :д
Аре сиктир, нЕма се занимавам, оставям празен ход.
Доста напрегнат ден ми беше днеска имах много работа но сега малко ще релаксирам
Ама много съм горда със себе си . В Сряда заминавам на лагер в Япония много ама много съм доволна .
И него ще го видя по-късно .
Разочаровам се от някой хора ама какво да се прави .
Бла. Породи ми се някакво блудкаво усещане само докато преглеждах коментари тук. Студентската тема е пълен потрес.
И аз бих била.
Сърцето ми е просто мускул...
"Подкрепата ти значи много за мен, нали знаеш?" Тези думи винаги са ми стопляли сърцето..Радвам се, че мина..Кофти ми е обаче, че не му се получиха нещата..То се знаеше де, но все пак ми е кофти..А и на него не му е леко..
"И искам да отида до Поморие, да се сгуша в него и да си поревем двамата, 'щото и на мен не ми е леко, ама..Няма как.." А това колко описва цялостното ми настроение..
Хах съня от онзи ден някак си се сбъдва...
Отказах цигарите, ама други кофти навици се възвърнаха умножени десеторно - хапане на устни и кокалчетата на ръцете.
Кофти.
Изтичат ми очите от очните ябълки, ама след малко сядам да чета учебника по биология.
Ха, отказала си цигарите? БРАВО!
А наргиле пушиш ли или се притесняваш заради никотина?
Втриса ме..Буквално..Не се е случвало отдавна..Май имам температура..Уф..Не искам..
Ето, ти си ги спряла и аз ги почнах пак.. Гле к'ва си лоша...
"It's one of the great tragedies of life — something always changes."
Dr. Gregory House
Before sex, you help each other to get naked, after sex you only dress yourself.
Moral of the story: "In life no one helps you, once you're fucked.
Много лош късмет имам днес. Какво ли не ми се случи, но падането на най-дебелото дърво върху крака ми, определено е най-болезненото. Ако гледам хубавата страна на нещата, виждам, че синьо-лилавото ми отива.
Искам стабилно да помрънкам на някого.
"Come and take a walk on the wild side,
let me kiss you hard in the pouring rain
you like your girls insane..."
И аз обаче няма на кой
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2025 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
