Цялото щастие от тази вечер, започва да се пропуква, да се разпада и да добива все по-незначителни размери. И всичко това заради един-единствен човек, който дори не е толкова важен за мен.
Чувствам се глупаво.
Aйляк
*GET TO KNOW*
THE UNKNOWN
Горе главата! Един топъл чай и дълбок сън ще те оправят.Първоначално написано от shmatarok
^
Криво ми е. Много. Отчаяно ми е, гадно ми е, плаче ми се, пак съм в някаква дупка.
Да си имам настроенията напоследък.
Поне вече (май) си говорим.
Аз си пожелавам успех утре. Почват ми 15-те изпита. От тях, 3 ще бъдат утре. :Д Ще видим какви ще ги свърша.
Бича си айляка като цяло, не съм продуктивна и се оставих на това... искам да е лято, всичко да е свършило и да си го бича наистина :Д сега само се преструвам.
Боли я и няма какво да направя и ми е много гадно така.
Мех скоро... Няк'во нервно ми е, тя знае защо.. ама то не спира да ми е нервно..
И все пак ми е щастливо де.. макар и да съм леко раздразнен..
Покрай нея се чувствам спокоен и уравновесен..
2рия изпит иде, ма аз си уча и няма яд.. ще го изям.
"It's one of the great tragedies of life — something always changes."
Dr. Gregory House
Before sex, you help each other to get naked, after sex you only dress yourself.
Moral of the story: "In life no one helps you, once you're fucked.
Иска ми се да кажа, че съм добре.
Но дори в най-хубавите ми дни присъства тая проклета сянка на... неудовлетвореност.
Самотно ми е. Осъзнах, че обичам нечие внимание да е насочено към мен - не на всички, а на някого. Обичам някой да се грижи за мен, да ми е хубаво. Обаче това не винаги е възможно, по-скоро - почти винаги е невъзможно, защото... просто така. Хората гледат себе си и никой не е длъжен да мисли за мен, нали така? Обаче ми се иска да има... такива хора. Не постоянно, но... понякога... по-често. Ето защо на Нова година ми беше толкова хубаво, защото имаше хора, които ми обръщаха внимание, някакви малки жестове, но все пак... Ех.
Защо толкова ми тежи това...
Home delivery.
Лягам си след малко, че си ебало ма'ата !
"Аз не предател съм, приятел съм от класа. За моите хора скачам в гроба, ритам, чупя, газя ! Добре гърба си пазя, в крака не лазя и по-добре поярвай - лош късмет е да те мразя !"
студента
<a><img></a>
^ lolololo.
щастлива съм много аз.
не искам да се чувствам виновна. минаха...колко? две години? не съм го виждала от две години, а от няколко дни насам постоянно го сънувам. беше толкова хубаво, толкова много... имам чувството, че това никога няма да отшуми. минах през какво ли не. да, знам. 18-те ми години са нищо, но когато се сравнявам с другите...ох. странно е как в живота ми има двама, но никой от тях не може да ме направи щастлива. с единия съм по навик, а другият е на хиляди километри...
Това е най-приемливата позиция, поне си в движение, има някакво разнообразие и не си постоянно пред очите на мениджъра/ОСВ-то. Пък и научаваш града.
Успешно бачкане. ;]
Welcome to the Jungle...
Колко емоции ме заляха за няколко часа, не е истина направо.
От пълен провал и разочарование, вечерта ми отново е перфектна.
Дори повече, отколкото се надявах да стане.
Чууудничка вечер! I likey, A LOT!
maDamn
нещо не мога да заспя. скучничко ми е
Не виждам изход вече. Чувствам се премазана,съсипана и умъртвена
Поне да бях умряла тогава,вместо сега да си тровя живота.И да им гледам гнусните им физиономии.
не може да е чак толкова зле. стегни се. кви са тия приказки. =)
Щях да си лягам на време.........ммммддддаааааам ммм
>>DjBelev<<
Много съм разочарована, такъв резултат е просто подигравка. Освен това изпуснах да гледам баща ми и компания да подскачат и да крещят пред телевизора и да се радват на случващото се.
Поне се нагледах на най-яките реклами за годината
Студът не ми понася добре. Особено понеделник сутрин.
Искам да си лежа на топло под завивките и никой да не ме търси за нищо.
Поне вече съм по-спокойна. Нещата май започват да се нормализират.
I'll forget the love letters you never fuckin' wrote
Не мога да разбера защо зимата се сеща, че съществува през февруари. Много тъпо.
Странното е, че вече ми се ходи на лекции. На този студ хич не може да се разходи човек, въпреки почивката.
Хилъри, какво учиш?
Бах, намерих си астралната близначка май.
Добре ми е, уж си знам, чак сега осъзнавам колко неподготвена отидох първия път. Айде да се взима, ако не е много нахално, искам и хубава оценка.
Ух, Маги, знам, благодаря, с връщането към лекциите смятам, че ще съм по-добре. Успех на изпитите.Горе главата! Един топъл чай и дълбок сън ще те оправят.
Аз си пожелавам успех утре. Почват ми 15-те изпита. От тях, 3 ще бъдат утре. :Д Ще видим какви ще ги свърша.
Пантерке, успех и на теб.
Лелеееее, какъв вятър. Ако си мислят, че три пъти ще прехвърчам от уни до вкъщи днес, много са се излъгали. Library, here I come.
Ако се събудя още една вечер точно в 3 часа и после да се въртя до 5, ше си купя приспивателни. Пак ме цепи главата от неправилно спане.
Много ми е притеснено за днес.
Изморена съм много, ненаспана.А в такива случаи чувствителността ми адски се изостря и само се моля да минат няколко часа и да се оправя... :/
Искам да си купя книжка. Ама първо трябва да си дочета тези, които съм си ги купила и не съм ги прочела. Често ми се случва да изпадна в такова положение.
Искам да живея в 20-те. Твай.
XTREMEFREERIDE обявявам те за най-позитивният човек във форума. Понякога ти се чудя как успяваш. Надявам се наистина да се чувстваш така постоянно, а не просто да украсяваш нещата.
Това ме подсети за вчерашният ми сън. За първи път трябваше да отида до София и да се върна.Беше ми адски притеснено.(Тоя мотив вече сигурно за 6ти или 7ми път присъства в сънищата ми. Притеснен непритеснен отидох до мястото, където трябваше. Както обикновено. Навръщане по това време нямаше рейс и трябваше да си ходя с влака. Не стига,че бях притеснен да не го изпусна пък и времето напредваше.Отидох в някаква тесна чакалня с много хора да си взема билет. А то една опашка.И всички чакаха на и около една дървена пейка. Аз бързайки и пререждайки се отварям една врата срещу пейката за да си купя билет. Зад нея на някакво гише се виждат 2 или три дебели лелички. Едната дето сякаш и е крив света ме изглежда злобно и се провиква нещо от рода на: "Чакай си реда бе к,во се пререждаш такъв." Времето започва да изтича и аз си казвам наум" Ебал съм го явно ще се плаща на кондуктурите и напускам чакалнята...
Колко до болка познато
Аз пък имам усещането,че се намирам в салона на някакво 3Д или по-скоро 4Д кино,че вече и такива има. Гледам някакъв филм с моето участие, който си минава покрай мен. Имам усещането,че съм в него обаче...това е просто усещане породено от 4Д заблудата. Уж мога да участвам пълноценно в даденият филм, но той все си минава покрай мен. И аз просто седя и го наблюдавам чудейки се дали в крайна сметка ще свърши с хепиенд или просто гледам драма, а те не се славят със завършването си с хубав край за главният герой...
Страхът да не останеш сам те кара да правиш всичко, за да задържиш някой, който всъщност не ти трябва!
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2025 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
