- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- ДНЕВНИК: Как се чувствате? vol. 26
Тоооолкова е приятно човек да се наспи... Едно такова отпочинало ми е ^^
Сега ако не ми се налагаше да чистя, щеше да е страхотно.
Главата ми се пълни с толкова много нови идеи, не знам кога ще успея да ги осъществя, но напоследък съм on fire!
Edit: хахахаах, не знам какво правя, но все така става, че постовете ми в тази тема започват нови страници![]()
Пътува ми се,много ми се пътува!
maDamn
Защото чисто и просто идеята за бал никога не ме е кефела и никога не съм я намирала за вълнуваща. Може би бих отишла, ако си харесвах класа, но нещата далеч не стоят така, така че просто ще го пропусна.
Не мога да го формулирам точно, но за мен баловете са цирк, на който предпочитам да не присъствам. Нито мечтая за момента, в който ще се наконтя, нито за момента, в който ще сме в някакъв ресторант (съпровождан от чалга, разбира се), нито нещо подобно.
Единственото, което ще направя, е да събера роднини и то защото осъзнавам, че за родителите (за моите по-скоро не важи това, де) и роднините завършването на гимназия си е събитие и повод за празнуване. Нека да се радват и да са щастливи. : )
Иначе парите, които са предвидени за моя бал (който няма да се състои) ще ми ги дадат, а аз вероятно ще си попътувам из Европата:Д, което ще ми донесе много по-хубави моменти, отколкото една глупава бална вечер. :Д
И така. : )
Хубав ден беше днес. Прекрасен урок и най-накрая започнах 8ми клас. Лек и лесен ми се струва, не е като 9ти. :Д
^Подхождаш лошо към цялата идея за бала, и затова ти изглежда като някакво безмислена и глупава вечер.
И не разбрах защо чалгата трябва да е с негативно connotation. Миналото лято се спуках да ходя по чалга дискотеки и си изкарах невероятно и въпреки това смея да твърдя, че съм човек :Д
Мен ми е объркано.
Защото аз на чалга не мога да се забавлявам и да си изкарвам невероятно. До човек си е. За мен да съм на чалга е изтезание и ужасен дискомфорт.
До нагласа е. И аз така си виках и мразех върло чалгата, ама сега друга песен пея.
Първоначалната идея на бала е страхотна, виж, това, в което се е изродила, е друга бира.
Второ... балът е в хотели, в които се пуска доста малко чалга или изобщо, зависи как се разберете с диджея.
Само споменавам, не че искам да споря.
И аз не очаквах нищо кой знае какво, предвид "топлите" ми отношения с класа, пардон - випуска, но си беше суперготина вечер!
Маги, аз не виждам защо трябва да си променям нагласата. :Д
Ина, аз говоря точно за това, в което се е изродила. Иначе на всички балове на училището ми досега в хотелите е имало чалга, много. Защото просто мнозинството надделява (нормално), а то слуша чалга.
Иначе то няма какво да спориш, всеки решава и преценява сам за себе си.
Ние не спорим. Нагласата (в този случай) не бива да бъде нещо непроменливо, което прилагаш навсякъде, където отидеш. Сигурно си чувала цитата - When the only tool you have is a hammer, all problems begin to resemble nails (Abraham Maslow). Това, което се опитвам да кажа е подобно на цитата: много по-продуктивно(?) и полезно е да можеш да промениш нагласата си в дадена ситуация, вместо да го играеш "кон с капаци". Защо ли? Защото от 5 купона, на тебе може да ти е забавно на само 1, защото там не са пуснали чалга. А можеше да ти е забавно и на 5-те, ако можеше да adjust-ваш своята нагласа.
И това не важи само за купоните.
Ама, това е просто моето виждане над нещата. Знам ли.
Аз никъде не съм казала, че спорим, коментирах това, което каза Ина. :Д
И да, това е просто твоето виждане над нещата. Аз мога да променя нагласата си, но не искам. Точно това е ключовото - нямам желание да го правя в конкретната ситуация. Защо? Защото мога да отида на 5 различни купона, на които няма чалга, и да ми е забавно без да се налага да бъда конформист и да изневерявам на съществото си.
Ключовото е, че го приемаш като изневяра на собствената ти личност, а може би не бива. Пък и купона като ситуация е много прост пример. Както и да е, де.
Малко по малко започва да ме обзема нещо като паника. Както мрънках колко много време остава, няма ли да минава по-бързо и т.н., изведнъж останаха само 4 седмици, а толкова много неща да се направят!
В неделя се прибирам за седмица в България, където ще е лудница. Имам само 3 дни в София, а трябва да свърша тооолкова много неща. Ужаст.
И аз обмислях просто да не се появя на бала. После обаче реших, че ще е хубаво все пак да си организирам някакъв по-открояващ се завършек на ученето в гимназия. Има приятни хора във випуска и залагам, че ще се получи достатъчно добре.
: )
И аз се чудех за моя бал - бях в този клас от втория срок на 12ти клас и изобщо не бях близкa с тях, да не говорим, че всички слушаха чалга и искаха да ходим в Син Сити, което зa моите разбирания беше дъното (под всички, имам предвид всички - бях в частно училище и "випускът" беше само нашия клас, 12 човека + аз). Но се прежалих, убедих 3 приятелки да дойдат с мен в Син Сити (и за тях това беше дъното, но нали ме обичат..) и за огромно учудване на целия свят, си изкарахме супер
И аз, и те. Въпреки че докато влезем, алкохолът беше свършил и изкарахме цялата нощ абсолютно трезви. Мда, цялата нощ. Останахме до затварянето
![]()
(продължавам да презирам чалгата, никога повече не би ми хрумнало да отида на такова място, но този единичен случай си беше весел)
Малко по малко се успокоявам, както аз си знам, с музика и форума. Изнервих се МЕГА много, още имам някаква бучка в гърлото и стомаха и сърцето ми опитват да си сменят местата, но е по-добре. Поне, най-накрая, мога да кажа, че запазих самообладание, постъпих както трябва, намесих се когато трябва и направих всичко зависещо от мен. Вече само мога да се надявам той да не ми забрави думите по средата на разговора, защото иначе всичко ще е било напразно. А аз не искам да се изнервям за това отново. Макар и още под влиянието на случилото се, се чувствам добре.
Айде, а изляза от тая тема, че няма смисъл да го мисля повече.
А бе, не знам как се случи, ама май ми завъртя главата. И се изнервям, харесваше ми чувството да не чувствам нищо или да имам само леки симпатии, но стигна ли до момент на зависимост, не знам. Едва ли нещо ще се получи точно пък с него и се опитвам да се накарам да не го мисля и без това имам 200 неща на главата в момента, но просто ми е толкова приятно да си спомням някакви ситуации. Искам да съм с него, чувствам се толкова добре когато сме заедно.
Да, беше чудесна идея да си прецакам крака.Сега едва ходя, а стоенето права ме убива. Поне имам извинение да не правя нищо, свързано с чистене и т.н. тая седмица.
И още не си говорим. Чакам си извинението. Най-вероятно и днес няма да получа такова, ама прав му път.
човек, който съм пренебрегвала толкова години– първи да ми честити 'празника' и то по толкова мил начин. не съм го очаквала просто. усмихна ме искрено. отдавна не ми се беше случвало.
освен психически започнах да се чувствам и физически уморена. време е за сън.