- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- ДНЕВНИК: Как се чувствате? vol. 26
Дам наистина е леко инфантилно та аз съм Моника
Инка ще свикнеш наистина просто ти трябва време . Ние не сме лоши просто имаме съвсем други разбирания![]()
Абе, Ина, аз веднъж те питах май, ама може и да съм си мислила да питам и тъй като дори да съм те питала, не си спомням отговора ти (ако си ми отговорила)как ще я карате с приятеля ти? Връзка от разстояние or sth?
Деня започна добре, следва голямото чистене и събиране на багаж. След малката ни екскурзийка, странно, но ми се прибира в София. А и Маршал ще види новия си дом най-сетне. Пък и брат ми ще идва на гости. Абе, следват приключения. :>
Добре ми е , въпреки че тя не се сети за мен. Имаше годишнина все пак...пък и щем - не щем,когато гаджето се появи , за съжаление приятелите остават на заден план :/
Уатева.
Хубаво ми е, маам сладки и пия кола.
maDamn
Днес репетицията мина добре.
Мързи ме да правя какво ли не, а сега трябва да лакирам мебели.. why not?![]()
~ ` всяка минута, в която сu тъжен,
губuш по една мuнута щастuе.. ♥♥
Най-после спах цяла нощ, почти 12 часа направих, това си е цяло постижение. Като цяло съм добре, днес не е чак толкова топло йейй, после с една много близка приятелка на разходчица и накрая ще си говоря с него.![]()
cuz I swear, I don't care ... ;]]
Някой да знае магазин в София, където да продават сглобяеми макети на военни самолети?
Трябва да взема бързо решение, а колкото и да е нетипично за мен, се колебая много. С т'ва монототнно лято всичката ми импулсивност се е изпарила сякаш. И в двата случая последствията не ми се нравят. В единия ще си самозалепя гаден етикет, в другия ще се осъждам, че правя приоритетни няк'ви рандом хора и се чудя...
Изправена съм пред дилема, която може би е само плод на въображението ми, но ме притеснява и не знам как бих постъпила. Всъщност май знам, неясното е каква реакция ще получа от другата страна.
Иначе ми е хубаво. Странно, но хубаво.
Болят ме яйчниците в повечко и скоро ще се ходи на лекар.Изприщила съм се като краставица, боли ме гърлото и ръцете и си губя гласа.А и задника ми е леко насинен от неудобната седалка.Но довечера ще забравя всичко когато се кача на колелото
в улицата на турското посолство - книжарница (?!?) Импресия, още 2-3 напред към пресечката с Шипка -художествените книжарници около Шипка 6 и Ректората на СУ като цяло
топло ми е и съм изморена, не можах да откажа на мама и ще се връщам чак в събота, мразя се!!!
Това е болест да съм влюбен в теб,
това е болест, вярвам на приятел.
Това е корист - целият живот,
това е грешка, но тя не се повтаря....
Днеска пак един тон тежък физически труд и съм яко изморен.Явно цяла седмица ще се става рано и ще се ходи до селото.
Да не е малко пък и от 4 дни си имам афта под лявата част на езика в близост до гърлото та ям с 300та зора.
Настроението ми е смотано през по-голямата част от времето.Самотно ми е и на моменти имам усещането,че съм като някакво зомби.Жив само привидно.
И тя ми липсва. Липсват ми засечките ни.Липсват ми дори и чистоприятелските отношения и споделяне без никакво притеснение.
Страхът да не останеш сам те кара да правиш всичко, за да задържиш някой, който всъщност не ти трябва!
Мисля да скокна до магазина за Сайдерче и цигарки. Мням!
maDamn
:* като се установим в София ще си спретнем memorial party![]()
maDamn
Пия кола,имам чипс,имам цигари, имам шоколад. Тя продължава да се държи ,както обикновено...що ли не се учудвам
ох,кеф ми е.
maDamn
Още тежко. Ама по-добре.
Още само един ден и щастието ще ми дойде на крака. <3
Днес случайно реших да си включа стария телефон, който седи вече 2 години и нещо в едно чекмедже в бюрото ми. Беше ми толкова интересно да си прочета старите съобщения, да видя какви снимки пазя. Това ми направи деня 100 пъти по-приятен. Намерих някакви съобщения от 2010, когато събирах смелост да се запозная с моето момче. Припомних си началото на цялата история. Проследих как в началото с една приятелка сме си писали как е крайно време да го заговоря, че няма какво да чакам, че той няма да ме изяде...После тя ме е питала как е минала първата среща, после ме е разпитвала за следващите ни виждания с него. Толкова хубаво ми стана като си помислих, че с това същото момче, за което сме си писали толкова, само след седмица ще заживеем заедно.
В галерията пък открих негови снимки и няколко снимки на бившия ми приятел. А пък аз мислех да изхвърля тоя телефон... В никакъв случай!!! Толкова спомени пази!
^Яко!
Аз малко щях да се успя, но станах пак на време...
Пия кафето и отивам на работа...![]()
"Всичко отдалечено от морето е провинция." Ъ. Хемингуей
Може и да плува, може и да лети, но не го прави защото го мързи!
Мишинка
BrainDamage
Ахахааа, говори ми! Аз дори в папката с документите си имам отделен раздел за него и мен и вътре ни е "документацията", сиреч, принтени мейли, скайпските хронологии от вечерта, в която ми каза, че ме обича, НЕГОВИ ръкописи, които ми е носил... Това нещо не трябва да се изхвърля или занемарява, защото с времето се забравя. Може да помниш "абе, с него така си писахме, пък с приятелката ми обсъждахме всичко", но като го видиш в оригинал навява такива чудесни чувства, сравнено с момента, в който вече живееш... Незаменимо е просто.
Много радвате пък вие! ♥
Събудих се преди него. Сънувах малкия. Тежка сутрин е, от терасата му виждам гробчето и ми става толкова мъчно, че не дращи по клетката за да го изкарам да си играе... Има въпроси, на които никога няма да получа отговор. Да се подготвяме за него от месеци, да сме му взели всичко, от което има нужда, да съм проучила толкова обстойно нещата, НИЩО ДА МУ НЯМА...и да получи удар под леглото, докато си играе... Жестоко е. И спрямо него, и спрямо нас...
Мъчно ми е, майка му стара. Много ми е мъчно.
Спиииии ми сееееее...
И интересно защо след като съм почивка два дни все пак ми се спи.
Поне си виждам приятелите, нищо че майка ми е огромен трън в задника и ми лази по нервите.
Справям се по-добре в работата вече, по-уверена се чувствам, хубаво ми е.
Само мигрената ми да не се обаждаше толкова често напоследък и всичко щеше да е пИрфектно.
Сестра ми реши най-безцеремонно да пусне "Трима братя, три сестри" по bTV Lady и да прекъсне съня ми, в който всички бяха с google glasses. Аз не мога да спя при нисък шум, какво остава за този. Все едно съм махмурлиявсички кънти в ушите ми.... И то поне да беше качествен сериал, мамка му, бахти некадърната актьорска игра, сценарият им издиша, грозни актьори, тоя не може да снима, нямат нормални ефекти, банални събития, само мелодията от интрото е яка.. Абе това как сме го гледали едно време?
Практика с сексаблиният днеска имах а следобяд ще гледаме филм в моята стая добре че другите момичета ги няма
Първата работна вечер мина добре и багаж трябва да подготвям и домашно за кибер престъпленията трябва да пиша абе добре ми е .