- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- ДНЕВНИК: Как се чувствате? vol. 26
какво говорене,каква липса,какво чудо
бас ловя,че за мен никога не биха направили подобно нещо,никога нямаше да се сетят,а се знаем от години
тъпо ми е,само тъпи неща трябва да ми се случват
днеs sи заминавам, а утре sъм на училище
адsки тъжно ми е.
и тъжно е меко казано.
Страотно ми е, днес малко релакс... :3
"Всичко отдалечено от морето е провинция." Ъ. Хемингуей
Може и да плува, може и да лети, но не го прави защото го мързи!
Мишинка
BrainDamage
Вече съм напълно сигурна, че нямаме вина за смъртта на мъника. Това е една идея успокояващо. Не, че нещо се променя. Още ми е много мъчно. Дано скоро преглътнем и двамата ужасната ни загуба и да можем да гледаме друг дребосък, защото добре ще ни дойде.
объркана съм.. Ще ходя на психолог да си говорим, малко ме е страх, ама имам нужда да си излея пред някой неутрален всичко, което ми "тежи".![]()
"You fail to recognize that it matters not what someone is born, but what they grow to be."
Albus Dumbledore.
Патологичен страх но не от обвързване, а от вероятността за обвързване. Т'ва ми е диагнозата.Не е лесно да си контрол фрийк. Мързеливо ми е, а ме чакат прането, домати за сортиране, животините по двора, тренировки, маска за коса и още цял куп работи...
Дядо ми беше най-уникалния човек на земята. Толкова ми липсва...И след всички обиди нанесени от съпругата му...Не мога да нарека тази жена своя баба. Вече не. Симулирала съм, че тъжа за човека, който сънувам всяка вечер от година и половина насам. За човека, който обичах и все още обичам с цялото си сърце. Брат ми също. От къде на къде говори такива простотии. Остави сина си без единственото нещо, с което той изхранваше семейството си и обиди жестоко не само него, но и децата, които до скоро я наричаха бабо. Е, вече не. Радвам се, че най-после и брат ми осъзна каква всъщност е тя. Радвам се също, че тази жена вече не е част от живота ни. Единствено съжалявам, че за да се случи всичко това трябваше да платя със смъртта на един от най-скъпите си хора. Винаги ще ми липсва. Винаги ще си в сърцата ни, дядо. Обичаме те!
http://31.media.tumblr.com/0a9d40da4...25j7o1_500.gif
^ Моите съболезнования.
А на мен ми е отвратително гадно, не знам какво стана, но изведнъж всичко се промени или поне така изглежда..
Не искам да е така, искам да оправя нещата и тя да се усмихва..апфу, гадно ми е..
"It's one of the great tragedies of life — something always changes."
Dr. Gregory House
Before sex, you help each other to get naked, after sex you only dress yourself.
Moral of the story: "In life no one helps you, once you're fucked.
Е такова ми е! Искам планина, огън, хубава компания, китари, песни до зори и...
Живея в малък град,но никога не съм била сред най-популярните индивиди, а в един момент, осъзнавам,че личния ми живот е основна тема за обсъждане на яка маса народ. WTF? Определено не е нещо кой знае какво, че му обсъждат...толкова да им е скучно,че моя не много интересен животец става за раздумка![]()
maDamn
Безсънието ме тресна толкоз грубо..
Само за нея мисля..![]()
"It's one of the great tragedies of life — something always changes."
Dr. Gregory House
Before sex, you help each other to get naked, after sex you only dress yourself.
Moral of the story: "In life no one helps you, once you're fucked.
Много по-добре ми е, спинках тази нощ и планирам още да си поспя :Д Разговорът с него снощи така добре ми повлия, че днес ще ме държи цял ден докато пак се чуем, нямам търпение да си бъдем отново заедно и да си ме гушне.
cuz I swear, I don't care ... ;]]
дам. здравей швеция и добро утро училище.
ще счупя то3...телефон!
защоо винаги забравям да го изключа вечерта?!
скапана съм...заради пълнолунието заспах на сутринта и ме събудиха рано
капките не ми действат вече, не искам да прибягвам към лекарства...
оффф
Оффф, много ми е тъпо, ама не мога да се очупя с тоя човек още. И трябва да си говорим на английски постоянно, все едно го интересува каквото си говорим. Знам, че е много гадно от моя страна, но днес не ми се вижда с никой.
Най-вкусното (!!!) кафе, което някога съм пила. Не знам какво е правил с него, какво е слагал, как го е охлаждал, но вкусът е божествен. След всяка глътка настръхвам...
За благодарност аз пък ще направя вечеря.
Първо обаче искам да си дочета книжката и да си дооправя маникюра. Вчера 2 часа лакирах лявата ръка. Нервите ми не издържаха за другата. Днес как ще се справя с дясната не знам. Ще взема да измисля нещо по-лесно и бързо за нея.
Понякога и на мен ми се струва,че имам тази диагноза.Не че нямам огромно желание за обвързване.Просто има неща, които постоянно ме карат да си мисля дали има наистина смисъл на един такъв етап от живота ми и това сякаш малко или много ми влияе и без това на не чак толкова многото възможности в негативен план.
Иначе малко почивка от селото един два дни.И още една две седмици и сякаш ще приключваме с по активната работа там за тази година.А от една страна започна да ми харесва.Особено ходенеto не в 12 както допреди, а в 8 часа както в последно време въпреки,че трябва да ставам доста по-рано.За Разлика от в 12 часа,когато хората са малко и различни предимно разни пенсионери в 8 часа има една повтаряща се част от хора от всякакви възрасти и са повече.Ако се засичаме по честичко например и не съм толкова срамежлив на моменти може и да се запозная с тях например,което ще разшири познанствата ми в иначе изолацията,която се намирам.Има и две девойки сигурно на около моите години дето два поредни дни така се получи че все на едни до други седалки сядаме разделени от пътеката.Едната девойка първият ден къде не си остави чантата върху мен, а на вторият замалко да ми седне на скутче без да искаИма някакво макар и минимално разнообразие от живота ми.Пък и селото е близо и ако изпусна рейса мога за около 40 минути пеша да стигна.
Подариха ни вчера и едно кученце от малките породи в селото.Сега си имаме две кучета.Сложили сме го в един зайчарник и писука ли писука отвреме навреме.Мразя тези периоди от около няколко дни до седмица на адаптиране на новите кучета в клетка или на връзло.Карат ме да се чувствам като мен и състоянието, в което се намирам и ми става гадно.
Иначе отношенията ни с нея.Не знам.Вярно че напоследък не можем да се засичаме много често,но имам някакво усещане,че са...някак по различни от преди.Малко съм объркан Дали е започнала загуба на интерес,пазене на някаква тайна,отчание на макс,говорене на някой по мои адрес във връзка с отношенията ни,наистина нямане на време,пречки за чат,или просто е дошло времето за реално общуване (което ако наистина е така води до постепенно охладняване на отношенията ако не се стигне до него),просто нежелание за чат(което и на мен не е като да не ми се случва отвреме навреме въпреки,че ми се общува с даден човек) не знам. Страх ме е въпреки видното нежелание да не стане така,че отношенията ни подобно на един сгъстен газов облак започнал да се разширява постепенно в пространството да стават все по рехави и по рехави докато не изчезнат напълно. Но в крайна сметка каквото стане.Решил съм този път просто да го карам с доброта и търпение пък каквото стане.Важното е да се има желание и нещата да си идват от само себе си.Установил съм,че притискането води до скандали,които имат същият ефект.Само дето приключването на отношенията става доста по бурно и отчеливо.
П.П. Айде малко и за хората,които са се затъжили за чаршафите ми напоследък![]()
Страхът да не останеш сам те кара да правиш всичко, за да задържиш някой, който всъщност не ти трябва!
м.. добре ми е , до колкото е възможно.
Дано всичко да си дойде на мястото и да разбера какво се случи, защото още не мога да си обясня.
Пия си кафето и се надявам този ден да е хубав..
Да мисля по- малко.
Ще се виждам с мацкитеее, ляляляля ^-^
Странно ми е като сме в Благоевград. Все го има това 'у-нас/у-вас', а при нас вече реално го няма и...мгр.
много ми е зле...имам чувството, че рояк скакалци си прави купонче в главата ми =/
оффф. супер смачкано и отвратително ми е.
мрън. мрън. тежък ще е денят. още кафето не съм си изпила даже. пфУ.
Много съм изплашена
Напоследък само катаклизми сънувам комети падат на земята, живи факли, хора без глави![]()
Имам си нова китка за отглеждане! Две от общо трите растения вкъщи са изцяло моя грижа.
Единствено се притеснявам, че никой няма даже и да ги погледне, след като замина.
You are broken, I can fix you...