- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- ДНЕВНИК: Как се чувствате? vol. 26
Чувствам се празна,когато трябва да говоря с ограничени хора. Изпиват ми бавно душичката...
Отказвам да повярвам,че недорасли и тесногръди същества пълнят обществото ни...
maDamn
^Трудно е, но не е като да не опитвам!
maDamn
Ох, моля, скапайте ме още. Да си се мразят помежду си, да не са се занимавали с мен. Уф.
Come on skinny love just last the year...
колкото повече живея, толкова по-малко разбирам живота и толкова по-малко скучая. това откъде е? харесва ми, нямам усещането, че съм го измислила, а не помня откъде съм го чула?!
Още изпитвам непреодолима нужда да го лиша от коленните му капачки. Днеска ш' се видим с този-онзи, може и да се разходим... Добре, че така и не се наех с разрешителното за оръжие, че такива мърсоли щях да ги лежа кат' хора.
Няк'во странно днеска. Много планувани хора имам, не знам къде ще си ги събера във времето. Студено е, притеснява ме к'ъв ще ми е аутфита. То за ботуши времето вече!
Днес ще ми е трети ден на училище, а вече очаквам събота и неделя. xD
В нас изведнъж се напълни с шоколадови бонбони с шоколадов пълнеж и различни видове блокчета шоколад... Истински вкусен шоколадов рай, но зъбите и кръвната захар ще трябва да се проверят след това пиршество.![]()
Главата ми просто ще се пръсне от болка. Тва не е било просто ... нещо определено не ми е наред.
maDamn
Плами, изчакай да отмине, пий нурофен, това-онова и отивай на лекар!
Мързеливо ми за сега, но чувствам, че ще е продуктивен ден. Трябва да си оправя стаята, да си изпратя кандидатурата и марш към библиотеката за 5-6-7 часа, хаха :д
Маминка идва утре, хихи.
Днес трябваше да свърша някакви работи. Но дали? Много ме мързи.
[color=#B22222][size=3][b]
Savoure l’harmonie du ciel,
Vois que tout est essentiel,
Et comprends que, toi aussi, tu en
Аз предполагам на какво се дължи, ама в момента нямам нищо за пиене, майка ще ми донесе хапове по-късно,ама за момента съм просто трупясник.
Иначе мисля да почистя и да поуча малко днес. Идеално разочарована съм от някои елементи покрай мен, а тея от СУ ще ме довършат.
maDamn
Навъртяла съм си нещо/някого на пръста. Не знам как да го оставя назад и продължа без него. Свикнала съм като искам нещо да работя здраво за него и накрая да го получа. А с'а фактът, че има една силно променлива мъжка работа в цялата история, ми вади душата направо. Все още имам достатъчно време да се филмирам за глупости и не мога да оставя нещата така. А идеята, че искам да преодолея тази зависимост на базата на вътрешна договорка със себе си, не дава особени резултати. Искаше ми се да бъда зряла и т'ва да не е поредното нещо, което без да разбирам затварям в имагинерна кутия за обувки в съзнанието си. Как става така, че не изпитвам нищо по далеч по-наболяли въпроси и проблеми, а т'ва аки ме т'вари толкова...
Едит: Дори не ми се прави безсмислен еднократен секс. Бъгава работа!
Ох,свърши се.
The crowd is proud
The crowd is loud
The crowd says"No"!
To friend and foe
I stand between
Of might and unseen
What's right and wrong
Debate sing song
To push away
A chance to stay
An idea born
To laugh or sorn
Reject or see
What will,shall be
One"Yes"is spoken
One voice has broken
The silence still
Pay up the bill
One"Maybe",please
The crowd appease...
"Yes","No","Maybe"
Undecided
Crowd
Divided...
Толкова добре те разбирам.
Самотно ми е. Той е на 4000 км и всяка свободна секунда е запълнена с точно онези 20 секунди от заминаването му.. и очите ми се насълзяват сами. Празно ми е, времето тече адски бавно, измина само 1 седмица, а сякаш да минали месеци, а пустия му декември не идва и не идва. Искам студена есен. И него. И да се наспя.
Последните 3 дни бяха мъка за мене.. как можах да се разболея точно сега, вече се пооправих, но гласа ми адски е паднал и е ужасно, нямаше как да отсъствам, след като току-що започнах училище..
Въпреки, че всички ми казаха да си стоя вкъщи, бях инат и пак ходех. Ако почна с отсъствия отсега, цялата година така ще ми върви, което не е на добре.
Ядосвам се и покрай приятеля ми с неговите проблеми с техните.
Дано поне уикенда бъде хубав, утре се очертава купон, надявам се да ми мине, `щото просто не се понасям.
И естествено трябва да започна да се подготвям за входните нива...
Обаче сега, след като хапнах и се изкъпах, мисля да се опитам да поспя поне 1 час - имам нужда.
Най-накрая петък.
Ами разочарована съм, че никога няма да ги видя. Саднато ми е цял ден.
В даскало едно и също, нищо ново не се случва. Започвам да ставам все по-близка с нея, гадното е че си пътува всяка събота и неделя и не можем да се разходим по центъра като приятелки. Освен това научавам все повече неща за нея. Тя е момичето, което познавам най-добре в училище.
Форевър алоун, какво да се прави. Половината от класа ми са кифли. Никой не слуша същата музика като мен.
Радвам се, че ще си почина малко от всички тях. В меланхолия съм - седя си у нас и свиря всичко на Моцарт, което се сетя.