Колкото повече лекарства пия, толкова повече се влошавам...
Искам да съм на училище в момента.
Поне вчера успях да го видя..В близките 3 дни едва ли ще излизам повече от нас.
Събудих се с мисълта че е Събота, но 2 мин. по-късно се включи алармата и разбрах, че е все още Петък
+ https://edc2.healthtap.com/ht-stagin...peg?1349486751Първоначално написано от Chacho
И по-добре съм била. Дано най-сетне всичкия цирк да не е само празни приказки.
Бива. Не се чувствам щастлива.
много шит.
емоционално нестабилна
Е свърши. Цели две години и половина. Беше хубаво.
Тези дни цинизмът ми е в повече. Щом даже сама се усещам, че прекалявам.
Спокойно ми е. Хвърлям се с главата напред, пък каквото ще да става.
I'll forget the love letters you never fuckin' wrote
Повече от доволна. Добрах се до много важни отговори, говорих със супер приятни хора, чувствам се желана, последната година в училище засега тече гладко...
И това ми било приятелка... жалка история, много жалка, долна и мизерна
http://ask.fm/iwwkaa
Извинявай, ама това което си мисля ли?!
"It's one of the great tragedies of life — something always changes."
Dr. Gregory House
Before sex, you help each other to get naked, after sex you only dress yourself.
Moral of the story: "In life no one helps you, once you're fucked.
кво, кво?
п.т. бях добре, докато не се скарахме жестоко
нямам настроение за нищо
искам да се разрева силно, толкова силно, че да ми олекне
понякога е по-болезнено да плачеш 'тайничко' от всички и да потискаш всичко в себе си
Ужасно виновна се чувствам.
Мразя, мразя, мразя, когато трети човек ми се бърка в отношенията с някой... Толкова е противно. Този уикенд трябваше да е един от най-хубавите ми, но въобще не мога да му се зарадвам след случилото се днес.
Той обаче е оптимистично настроен и ще е перфектно ако прихвана от това настроение.
Нененененене, най-хубаво ми е да си плача сама. Без въпроси, без караници, без чуждо присъствие. Сама.
Иначе ми е тъжно. Липсва ми лятото, хората... Компанията е станала много зле откакто Той си замина. Просто си хвана багажчето и се изнесе на другия край на света. Сам е. Сам-самичък. Липсваме му, той ни липсва. Разговорите по скайп и чатовете във фъкбука не стигат. Сякаш да докосваш нечие лице през лепкащо фолио. Ужасно е. Всички сме толкова изнервени и разединени... Сякаш преди ни е свързвава само тъгата по него. Ужасно е... Липсва ми лятото, кафетата до 1 по обяд, дори неяденето, дори кисненето на работа. Хилядите часове, загасени фасове и столовете, приели форми на неприлични части от телата ни.
И с тоя телефон никак не ми е леко. Лесно е когато нямаш избор, когато имаш става просто невероятно трудно.
Днес пак се скарахме за пълната простотия. Как може да се караме като полудели, а после, след десетина минути, всичко да е наред? Обичам го. О.бичам... Моето момче, моето.
аз винаги плача много тихо, без дори най-малък звук
рядко някой би ме видял да плача, само ако ме хване
в момента искам да се развикам, разридая силно...сякаш така ще изкарам емоциите
колко ми е познато това с раздялата
не искам и да се сещам през какво минах
разликата при мен беше, че прекратих всякакви взаимоотношения
не вярвам във връзките от разтояние
Този, с когото се сбогувахме, беше нещо като мой брат. Моето момче си е тук. Вече.
душата-ми-повръща.
Просто искам да си легна и да спя, да спя и да забравя всичко
Имам доста свестни човечета около себе си. Така се оказа. Изслушаха ми оплакванията, опитаха се да ме успокоят и да ме развеселят, което е доста мъчна задача днес.
Той ме разочарова страшно много, държи се под всякаква критика и честно казано, ми е все тая дали ще продължим да сме заедно, или не. През толкова неща преминах, че вече не съм сигурна какво изпитвам. На моменти съм убедена, че го обичам, ала ако го обичах, щях да обичам и недостатъците му, нали? И нямаше да виждам различията помежду ни? А те ми се набиват ежедневно в очите. Не мога повече да пренебрегвам себе си, не мога да прощавам и да вярвам, че всичко този път ще бъде различно. Дала съм му свобода да прави, каквото си иска(а той май го разбра твърде буквално), както и цялата инициатива. Дано да се осъзнае навреме, защото всеки шанс си има срок на годност. А аз чисто и просто определях годността по календара. И сметнах, че повече от 2-3 не бих могла да го чакам, защото съм момиче, по дяволите, а той не е принцеса. И защото е време да си подредя живота, дори ако това означава той да е извън него.
Нека се крие зад страховете си. Да се заблуждава как т'ва са най-силните му страни. Не искам обещания, не искам да държи ръката ми... Гордея се със себе си! Напълно под контрол съм. Изправих се срещу най-голямата си слабост. И просто си тръгнах, пуснах го. И няма да изпитам нито една шибана негативна емоция. Защото съм прекалено добра за това.
YupИзвинявай, ама това което си мисля ли?!
^очакваше се. тъжно.
пак рано станах.
мех.
Очаквах да почувствам нещо, но не. Йей! Имам работа за вършене, а така да ме мързииии.
Тези сънища ще ме побъркат.
Тази вечер ще е или невероятен купон, или пълен провал.
Очаква ме приятен ден. Доволно.
I'll forget the love letters you never fuckin' wrote
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2025 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
