- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- ДНЕВНИК: Как се чувствате? vol. 26
Научих си по Биология. Цяла вечер мисля за това колко съжалявам, че съм го махнала от фейсбук. Толкова искам да го добавя отново, но не! Няма да падна толкова ниско и да му поискам пак приятелство. По-добре да се мъча, отколкото да си загубя самоуважението. Той ако е искал - да ми е пратил.
"You fail to recognize that it matters not what someone is born, but what they grow to be."
Albus Dumbledore.
Тя обичаше живота.
Обичаше го, когато слънцето се усмихваше в синьото безоблачно небе, когато светът се къпеше в слънчева светлина, когато животът беше твърде красив, за да го опише с подходящи думи.
Обичаше го също, когато валеше. Обичаше есента - тихия дъжд, леката есенна мъгла, беснеещия вятър и необузданата буря. Обичаше студа и нежните топящи се снежинки. Винаги намираше красота там, където повечето хора виждаха само нещастие.
Уви, никой не разбра какво се случи. Изведнъж тя намрази живота. Не винаги, разбира се, но понякога. Случваше се да затвори очи, неспособна да открие онова, което я поддържаше жива през студените зимни нощи на нейния тъжен живот. Не откриваше любовта в себе си, намираше единствено тъга, всепроникваща и всеобхващаща тъга. Не успяваше да открие красотата на живота, на живота, който толкова много обичаше...
супер. Изпълнен с надежда и оптимизъм за предстоящата седмица![]()
I am sailing, I am sailing,
Home again cross the SEA.
I am sailing, stormy waters,
To be near you, to be FREE.
I am FLYING, I am FLYING,
Like a bird cross the SKY.
I am FLYING, passing high clouds,
To be with you, to be FREE ...
Със задоволена, дива и щастлива се изчерпва всичко.Цял ден бяхме заедно само двамата и двете най-далечни места, до които се разхождахме, бяха банята и кухнята.
Най-сетне ден само за нас - без работа, приятели, ангажименти. Толкова е гальовен и мил, и е такава душичка, направо се чудя с какъв акъл съм му вдигала скандали за едното нищо...
Хубаво е да се чувстваш слаба. И не "слаба" като безпомощна и в безизходица, а като крехка и като жена, която трябва да бъде пазена и защитавана. Не знам какво прави, обаче ме кара да се чувствам толкова женствена и обичана... Утре пак ще съм ухилена до уши.
Трябва да се залавям с подаръка му, че нямам никакво време, дано да смогна.
Учудващо бодра и леко подразнена.
Работната седмица започна снощи. Когато шефът ти в 9 вечерта поиска километричен доклад да бъде на бюрото му в 9:30 понеделник сутрин, какво правиш? Ако не беше такъв пич, и ако работата не ми харесваше толкова, бих му теглила една. Поне извличането на данните вече е почти автоматизирано и няма да ми отнеме повече от час. Но на обяд бирата ще е от него.
I'll forget the love letters you never fuckin' wrote
Много сьм болна,а трябва да тренирам.Но май днес ще си остана вкьщи.Ще използвам времето да поуча и да си направя маските
Освен това той ще ми дойде нагости<3 макар и за някакви си 15 мин.
П.п Пантерке изчисти си кутията защото е пьлна и не мога да ти пиша![]()
Времето е гадно , а на мен не ми се тръгва към София, толкова ми е уютно у дома!
Но ща - неща , в 12и30 излитам![]()
Поне днес ще имам време да си погледна материалите и да се настроя психически за мача.
maDamn
Притеснена, чакат ме изпити, много е гадно времето и ме депресира мъглата и студа.
Силна.Овладяна.Заземена.
Най-сетне отново на себе си.
Успях да натикам обитаващата сърдечните ми области синя птица в кафезчето й и сега ми е добре. ^^
The crowd is proud
The crowd is loud
The crowd says"No"!
To friend and foe
I stand between
Of might and unseen
What's right and wrong
Debate sing song
To push away
A chance to stay
An idea born
To laugh or sorn
Reject or see
What will,shall be
One"Yes"is spoken
One voice has broken
The silence still
Pay up the bill
One"Maybe",please
The crowd appease...
"Yes","No","Maybe"
Undecided
Crowd
Divided...
Още един месец и се чудя, каква да е изненадата.. Имам 12 минути да я измисля.
Ще изляза да поснимам. Тъкмо има хубава, мека светлина.
Преходно...Всичко е преходно..Не е гот тази дума да ти е в главата от момента, в който се събудиш.
Ходих на гробища. Макар и да познавам бледо жената, на чийто гроб ходих, очите ми се насълзиха.
Пак са ме обзели тъжни мисли. Имам чувството, че само на един-единствен човек някога му е пукало за мен, а той е мъртъв.
В момента, в който се прибера в Несебър ще отида на гроба на дядо. Ако трябва и сама...
Xодих да ми леят куршум.. Такъв страх не бях изживявала през живота си, думи нямам. Треперя цялата, не мога да повярвам какво ми се случи.
"You fail to recognize that it matters not what someone is born, but what they grow to be."
Albus Dumbledore.
Егати гадното време.
Не мога да си отворя очите цял ден, покрай тоя дъжд така ми се е приспало, че не знам как издържах цял ден на лекции. Провали ми се една част от плана, но съм задействала другата така или иначе, така че не съм чак толкова прецакана.
Вярвате не вярвате, има нещо такова!
Иначе се прибрах в София , толкова ми липсваше милата ми съквартирантка, която мляска до менМъного си я обичам!
Иначе, съм капнала, а утре съм на мач.
ЙЕААААА!
maDamn
Преодоляването на страховете е свързано със себепознание (звуча като лечител и нещо я преексплоатирам тази дума). Свръхестественото в лечебните практики е примамливо, щото проблемът почваме да го чувстваме външен и ни се размива отговорността, че сами трябва да се справим с него. И да, това действа успокоително, но е чисто и просто бягство. Когато нещо пробуди отново споменът за страха ти, вероятно ще се върне. Не случайно най-популярната фраза е "да се изправиш срещу страховете си". Докато не ги приютиш и укротиш, ще те дебнат.
А подхранването на митовете на лечителите го намирам за вредно, прекалено много хора си губят доверието в традиционната медицина от врелите-некипели на алтернативната.
Та проблем няма, просто ми се струва нелогично човек да отиде на такава практика.
Има 10 вида хора. Тези, които могат да четат двоичен код и тези, които не могат.