Насилието над животни ... и хора

[klimatronik]

http://www.youtube.com/watch?v=d-P2aXAOBW4

Ами какво ако хората плюещи насилниците, всъщност го правят защото отричат себе си - отричат онази част от себе си, която мразят, която не е позволено да показват. Не са ли затова всичките филми с непрестанно насилие и винаги щастлив край, не са ли затова всичките скандали, опровергавания и плюене, всичките злодеи, мошенници,престъпници, не е ли затова целия лов на вещици? Да могат свободно да прехвърлят греховете си на някой друг, за да спят спокойно, знаейки че лошите са наказани, пък те са добрите....

не... и няма смисъл от обяснения ...
ако те насилят зверско друго ще ни обясняваш ..

[Chacho]

не... и няма смисъл от обяснения ...
ако те насилят зверско друго ще ни обясняваш ..

Защо да обяснява друго? Защото не му е било приятно? Ами на другият като му е било приятно? Кой е прав в ситуацията? Защо слабият трябва да е защитен?

[klimatronik]

Защо да обяснява друго? Защото не му е било приятно? Ами на другият като му е било приятно? Кой е прав в ситуацията? Защо слабият трябва да е защитен?

защото имаме разум.. ако дойдат извънземните да ни видят за какво спорим... ще се откажат всякакъв контакт с нас ;д
както казак поставям се на мястото на ,,слабият'' и не допускам садистични изроди да одират животни живи какъвто и кеф да им предоставя

[Chacho]

защото имаме разум.. ако дойдат извънземните да ни видят за какво спорим... ще се откажат всякакъв контакт с нас ;д
както казак поставям се на мястото на ,,слабият'' и не допускам садистични изроди да одират животни живи какъвто и кеф да им предоставя

Защо се поставяш на мястото на слабия? Като предотвратиш мъчението му, ще предотвратиш собственото си после ли? Щото оттам изхождаш, че не би искал да изпиташ чуждото мъчение. Защо тогава не се поставиш на мястото на садиста и да приемеш неговата гледна точка? Той очевидно не изпитва това, от което те е страх и което искаш да предотвратиш да ти се случи.

[klimatronik]

Защо се поставяш на мястото на слабия? Като предотвратиш мъчението му, ще предотвратиш собственото си после ли? Щото оттам изхождаш, че не би искал да изпиташ чуждото мъчение. Защо тогава не се поставиш на мястото на садиста и да приемеш неговата гледна точка? Той очевидно не изпитва това, от което те е страх и което искаш да предотвратиш да ти се случи.

просто ми е гадно като гледам как се измъчва животното . независимо на кое място ще се поставя..аз знам, какво чувства измъчвания. Не може да се сравнява с чувствата а садиста. Няма да е голямо падение, ако му отнемем кефа от това да измъчва безсмислено... Ако приемем ,че трябва да живеем така както на по-силния му е изгодно.. ми то един ден и нас така може да измъчват. Най-добре е НЕ на насилието

[Chacho]

просто ми е гадно като гледам как се измъчва животното . независимо на кое място ще се поставя..аз знам, какво чувства измъчвания. Не може да се сравнява с чувствата а садиста. Няма да е голямо падение, ако му отнемем кефа от това да измъчва безсмислено... Ако приемем ,че трябва да живеем така както на по-силния му е изгодно.. ми то един ден и нас така може да измъчват. Най-добре е НЕ на насилието

И изчезнало ли е насилието? Имаме ли справедливост? Можеш ли да гарантираш, че дори днес да убедиш всички хора да не упражняват насилие, утре няма да се роди някой, който тихо мълколм да ти забие ножа в гръкляна? Каква справедливост?

[klimatronik]

И изчезнало ли е насилието? Имаме ли справедливост? Можеш ли да гарантираш, че дори днес да убедиш всички хора да не упражняват насилие, утре няма да се роди някой, който тихо мълколм да ти забие ножа в гръкляна? Каква справедливост?

не може без насилие.. справедливост има само в приказките

[Doctor_Satan_666]

не... и няма смисъл от обяснения ...

Въпросите бяха по-скоро реторични.

Всъщност личността и социума са две взаимносвързани понятия, взаимно изграждащи и допълващи се, дотолкова че едното е израз на другото и обратното. Всяка личност е израз на социума от който е израстнала и издигната, а всеки социум е средната стойност на всички личности. Това което е характерно за всеки човек в социума е неговото опитомяване - от див звяр във възпитана, любяща, социално ангажирана личност - с име в личната карта, семейство за което да се грижи, родина за която да умре, каузи които да подкрепя, и някакъв образ на зло, срещу който да се бори. Как се осъществява опитомяването? Как се появява разликата между мисълта и говоренето, между действията и намеренията, между изговорените думите и истината, между явното и скритото? Всеки човек когато се роди е пълен в себе си, той е цялостен и неделим. Социалното възпитание създава границата, която разделя човека на желано и нежелано. В резултат, желаното и цененото в човека става негова гордост, под влиянието на останалите тя се издига в личен култ и става самоидентификация, а нежеланото остава скрито - в подсъзнанието. Отначало се крие от другите, а в последствие човека го крие и от самия себе си. Това обяснява защо има подсъзнание(несъзнание) и Его.
Мисълта в нормално състояние съществува в т.нар. безопасна зона, където постоянно нахлуват мислите от подсъзнанието, в резултат на което възникват компенсаторни механизми, защитаващи и изолиращи безопасната зона. Особенно ако те нарушават образа на идеалния, желания АЗ. Само си представете както ще стане, ако стената на подсъзнанието рухне и всичките ви най-дълбоки страхове се покажат на повърхността. А те са там, скрити, винаги дебнещи. Затова постоянно хората в социума имат нужда да ги избягват, забравят и оспорват, и всичко, което помага в тази насока, се продава като топъл хляб. Постоянната нужда от отричане на злото и обожествяване на доброто произхожда именно от самата крехка идея за добро и зло. Тази идея е изкуствено създадена, затова и постоянно има нужда да се надгражда с повече и повече лъжи. До момента, в който човек сам започне да си обменя нужната информация в себе си, тогава вече социума дори не е нужен, понеже образите на родители и приятели остават в главата на човека. Там той си ги разиграва и те му дават дефиниция за правилно и неправилно.
В еволюцията на човешкото битие, насилието е прието като нежелателно. Това е съвсем разбираемо. Когато човек се срещне с насилие, човекът привижда своя нежелан АЗ в образа на насилника, което води до негативна реакция компенсираща това. Реакцията цели да избута нежелания образ извън текущата самоидентификация, и така да запази вътрешната цялост на човека. Отричане, скриване, забравяне са все инструменти на такъв тип компенсаторна реакция. Но в обществото се е наложил по-лесен вариант - създават се изкуствено негативни обстоятелства и персонажи, с цел всичко негативно да им се припише. Лошите са в затвора, добрите печелят, всичко е тип-топ. Докато някой не сгафи и после процеса се повтаря.