Насилието над животни ... и хора

[Doctor_Satan_666]

не... и няма смисъл от обяснения ...

Въпросите бяха по-скоро реторични.

Всъщност личността и социума са две взаимносвързани понятия, взаимно изграждащи и допълващи се, дотолкова че едното е израз на другото и обратното. Всяка личност е израз на социума от който е израстнала и издигната, а всеки социум е средната стойност на всички личности. Това което е характерно за всеки човек в социума е неговото опитомяване - от див звяр във възпитана, любяща, социално ангажирана личност - с име в личната карта, семейство за което да се грижи, родина за която да умре, каузи които да подкрепя, и някакъв образ на зло, срещу който да се бори. Как се осъществява опитомяването? Как се появява разликата между мисълта и говоренето, между действията и намеренията, между изговорените думите и истината, между явното и скритото? Всеки човек когато се роди е пълен в себе си, той е цялостен и неделим. Социалното възпитание създава границата, която разделя човека на желано и нежелано. В резултат, желаното и цененото в човека става негова гордост, под влиянието на останалите тя се издига в личен култ и става самоидентификация, а нежеланото остава скрито - в подсъзнанието. Отначало се крие от другите, а в последствие човека го крие и от самия себе си. Това обяснява защо има подсъзнание(несъзнание) и Его.
Мисълта в нормално състояние съществува в т.нар. безопасна зона, където постоянно нахлуват мислите от подсъзнанието, в резултат на което възникват компенсаторни механизми, защитаващи и изолиращи безопасната зона. Особенно ако те нарушават образа на идеалния, желания АЗ. Само си представете както ще стане, ако стената на подсъзнанието рухне и всичките ви най-дълбоки страхове се покажат на повърхността. А те са там, скрити, винаги дебнещи. Затова постоянно хората в социума имат нужда да ги избягват, забравят и оспорват, и всичко, което помага в тази насока, се продава като топъл хляб. Постоянната нужда от отричане на злото и обожествяване на доброто произхожда именно от самата крехка идея за добро и зло. Тази идея е изкуствено създадена, затова и постоянно има нужда да се надгражда с повече и повече лъжи. До момента, в който човек сам започне да си обменя нужната информация в себе си, тогава вече социума дори не е нужен, понеже образите на родители и приятели остават в главата на човека. Там той си ги разиграва и те му дават дефиниция за правилно и неправилно.
В еволюцията на човешкото битие, насилието е прието като нежелателно. Това е съвсем разбираемо. Когато човек се срещне с насилие, човекът привижда своя нежелан АЗ в образа на насилника, което води до негативна реакция компенсираща това. Реакцията цели да избута нежелания образ извън текущата самоидентификация, и така да запази вътрешната цялост на човека. Отричане, скриване, забравяне са все инструменти на такъв тип компенсаторна реакция. Но в обществото се е наложил по-лесен вариант - създават се изкуствено негативни обстоятелства и персонажи, с цел всичко негативно да им се припише. Лошите са в затвора, добрите печелят, всичко е тип-топ. Докато някой не сгафи и после процеса се повтаря.