- Форум
- По малко от всичко
- Философия и Религия
- Какъв е смисъла?
Нищо не ме кара да ставам сутрин, понеже животът не е външно явление, с което аз трябва да се "справям" или нещо подобно. Аз съм в живота и животът е в мен. Затова и в живота не изпитвам потребност от понятия като "смисъл" и "причина" - които са другото име на "оправдание". Това е просто игра. Повечето хора дотам са потънали в тази игра, че възприемат живота си като задължение, като да ходят на училище или да изхвърлят боклука. Социална парадигма за живот е превърнала живота в институция. Но как нещо толкова изначално, фундаментално и естествено, може да бъде задължение? По задължение ли дишаш или ти идва отвътре, като една изначална проява на твоята природа и живот?
Страхувал ли си се от нещо преди да си бил роден? Да си нероден и умрял е все състояние на несъществуване, но това което прави смъртта толкова страшна е че всичко онова, което наричаш Аз, изградено през житейския ти път, ще спре да съществува. Ето това наистина плаши хората и поражда удобни концепции като тази за живота след смъртта и прераждането. Хората толкова искат живота им да има смисъл, че са готови да вярват в място, където животът продължава дори и след смъртта. Само и само да поддържат илюзията за живота си още малко, а защо не и завинаги. Грешниците пък привиждат наказание за греховете си там. Всичкото е човешка измислица. Проекция на желания и страхове.
Последно редактирано от Otis_Driftwood : 09-11-2013 на 21:58
Всичко било проекция на желания и страхове ................... какво фундаментално, неоспоримо доказателство за философията ти за смъртта, живота, море, любов и още нещо............... с това и в магазина хляб не можеш да си купиш, а ти с него изведнъж ни доказваш всички житейски истини.
ПП: а как ще коментираш например, че точно тези хора, които са разпространявали и проповядвали вярата във времената на зараждане на християнството, са умрели за тази вяра и за това което са проповядвали, а и по време на живота си са били лишени от много неща заради тази вяра .............. това на желанията за живот или на страховете от смъртта го отдаваш.
Ако си на тяхно място да видим например ти за твоята философия за смъртта дали поне и 10 лева си готов да дадеш, камо ли дадеш живот си, или да се лишиш от някаква удобства. .............. ще се отречеш на 2-рата минута от това което философстваш за смъртта ................... защо ще се отречеш ли - ами защото дълбоко в себе си знаеш, че си дървен философ, ама тогава просто ще си го признаеш ....................... разбира си сега и без да си го признаваш ние си го знаем и няма смисъл да се стига до тия крайности.
Последно редактирано от defender : 09-11-2013 на 23:01
Като махнем глупостите, поста се свежда до:
1. Вярванията и философиите не са разменна монета, вярата в каквото и да било няма да увеличи или намали паричните ти приходи, а заедно с това и материалните ти придобивки.
2. Християните са умрели за това, в което са вярвали.
3. Би ли умрял за това, в което вярваш?
ами не само .............. най-вече наблягах на това че да си личи че "философа" към който се обръщам е тиква (която по негови думи е излетяла извън бариерата и се има за нещо повече от тиква).......... ...................... а другото стои ей така малко по-заден план ............. хихи. ................. всъщност не знаеш ли Божията заповед "на тикви не вярвайте" ........... е в Библията Бог го е казал по-малко по-културен начин изпълнен с любов........... докато естествено аз съм си простак.............. ама смисъла е същия
Последно редактирано от defender : 09-12-2013 на 11:25
Мисля да спра да ти спра да ти чета постовете, защото имаш прекалено много точки, прекалено малко запетаи и главни букви и говориш предимно (ако не изцяло) глупости. Просто споделям лични наблюдения.
Съгласна съм с Otis_Driftwood по темата. Нуждата от смисъл е проекция на страха. Всъщност аз се изказах преди няколко поста. И преди да ми зададете малоумни въпроси от сорта на "След като живота няма смисъл, защо не се убиеш? Какво те кара да продължаваш да живееш?", ще ви кажа - живея, защото мога. Интересно е, забавно е, харесва ми. За смъртта знам само, че е липса на живот (такъв какъвто го познаваме). Дали има прераждане, живот след смъртта и такива глупости - е, предполагам, че няма, но няма откъде да знам. Ако животът е безсмислен, то неговото прекратяване е също толкова безсмислено. Но животът ми харесва, а смъртта изглежда доста скучно занимание. Пък и все някога ще умра. Както казва Мечо Пух - "Rivers know. There should be no hurry. We shall get there someday." Защо да търся смъртта, когато тя сама ще ме намери?
Има два възможни отговора: или има живот след смъртта или няма. Ако има живот след смъртта, значи това което правя в момента няма да е от значение(най-вероятно защото ще се преродя в змия, гущер, хлебарка или бръмбар(може и човек но зависи от религията)). Ако няма живот след смъртта, то това което правим ще придобие още по-голяма безсмисленост поради факта че....просто след като умрем няма да можем да съжаляваме за това как сме си изживели живота. Ето тук се намесва смисъла на живота(за който всъщност е темата) чрез който ние ще си намерим нещо за правени докато изминат тези 25-50-100 години от това което наричаме живот. Не можеш да кажеш че смисъла е в смъртта, щом тя със сигурност ще дойде и е неизбежна.
ок .............. все пак да кажа, че начина ти на мислене за смъртта доста повече ми допада ............... не се изказваш за смъртта като се имаш за някакъв самовглабил се дървен авторитет, а като нормален човек.
според моята религия не се прераждаш а продължаваш да съществуваш на съзнателно ниво в свят със закони различни от материалните. не на физични закони, а на духовни закон, закони на съзнанието. Тук човек просто трябва да си създаде правилните настройки на съзнанието, защото там вече няма изменяемост и време.
Последно редактирано от defender : 09-12-2013 на 15:10
ами начина ти на мислене - съзнанието тук си изгражда някакви негови си закони по които формира мислите си.
Последно редактирано от defender : 09-12-2013 на 15:29
Много е просто. Развиваш се или не, забогатяваш или не, обичаш или не - накрая всички умираме.. каквото и да правим, накрая всички стигаме на едно място - под Земята. Не вярвам в ад, рай, Бог... Преди хората са имали смисъл - напр. да си направят семейство за да се продължи поколението. А аз сега, ако не си родя 1 детенце какво ще стане? Някоя циганка ще компенсира за мен...
Така стигнах до това
![]()
Смисълът за мен, красивото в живота е свободата да избереш за какво да умреш.
Мисля, че той имаше предвид да намерим нещо, за което да сме готови да умрем. Демек когато намерим това нещо, сме открили смисъла на живота си.