My love story - League of legends

[Dimit1rM]

Здравейте Мина много време от както не съм писал в този форум. Бях на 15-16 мисля, когато за първи път писах. Вече не съм за тук, станах на 20, но все още не съм готов да стана на 20 и.
Реших да си споделя мъките, че ме налегнала една депресия . Тази моя любов я срещнах по миналото лято и беше много страстна и всеотдайна... отдавах и много време Малко по-късно срещнах едно момиче... С това момиче се разделих преди дни. Изведнъж всичко угасна, а така хубаво си пламтеше. През това, време се опитвах да се сприятеля с нейните приятели и зарязах моите (тези, които бяха останали след като започнах да играя редовно).
Сега като погледна назад... от последните теми, които писах до сега се случиха тези неща: Влюбих се, държа ме дълго и ме пусна. Не съм спирал да играя компютърни игри от 2-ри клас , ши дъмп ми (много прецаках нещата), влюбих се в игра за пореден път..., но този път истински , срещнах прекрасно момиче с характер, което заобичах повече от предното, ши дъмп ми. И 2-те ми приятелки мразеха игрите... не бях срещнал нито 1 геймърка... защо ги нямаше тези момичета...
В крайна сметка... загубих всичките си приятели. Имам 1 единствен приятел, на който мога да разчитам и не излизам никъде Макар да живея в Пловдив и да има много хора, а не в някое затъкнато селце, все пак не мога да си намеря подходяща компания. Видът ми лъже хората. Вероятно им изглеждам като щастлив човек, но не съм.
Гадно е да имаш лоши страни, а моята е агресията (не съм посягал на момиче... :Д ). Знам, че много хора са го казвали за себе си, но мен всеки с това ме познава. Не съм имал прекрасно детство... е може би малко, но вече не съм дете и ми е страшно самотно. Кръга хова в който бях пораснаха с мен и се промениха..., а аз вече не се вписвам.
Не пия и не пуша, само играя. Звучи все едно съм някой компютърен плъх или геймър като онзи от картинките из фейса... Един пъпчасъл и с дълга мазна коса и очила Всъщност съм си съвсем нормално момче, но не намирам хора с подобен характер на моя на моите години..., а не искам да се променям.


Я ми кажете... има ли някой като мен. Нима само аз съм така? Само аз обичам да играя на компютри и заради тях останах напълно сам? Имаше едно семейство... играеха една игра с мен заедно. Бяха много приятни хора и много завиждам на този пич. Ако има и други... не бих се променил... Не обичам живота си такъв, но все се надявам, че ще срещна хора като мен. Тука ли сте?

[RainyMood]

Вероятно има много хора като теб. Пробвай да се запознаеш с някого във форум на LoL или нещо подобно. Той/тя ще се интересува от същите неща със сигурност. Пробвай да намериш някой играч от Пловдив. Излизай по-често. Намери си приятели, макар и не със същите интереси. Все пак не е задължително. Хората са различни и пак могат да са приятели, загърбвайки различията.
Разбирам те горе - долу, аз също харесвам различни от интересите на приятелите ми неща и не мога да си говоря с никого от тях, но имаме други общи интереси. И се разбираме.
А защо не би се променил? Може би все някой ден ще трябва да надрастнеш това? Сам каза, че не обичаш живота си такъв.

[Dimit1rM]

Не го харесвам такъв, да. Точно в момента идея си нямам какво трябва да стане, та да се чувствам отново жив... Имах приятели, но не можем да се виждаме достатъчно често както преди и... всичко отиде по дяволите. Много ми е умряло тези дни. Страшна депресия просто.

[AnarchyBoy]

Трий игрите и излизай да живееш, на 20 си..

[Auriss]

Нали искаш ЛоЛ да играеш, не да излизаш с хора навънка ? Или искаш да излизаш навънка, ама с хора като теб, на които не им се излиза навънка, ами им се играе ЛоЛ ? Наистина не намирам логика ? Какъв ти е проблемът точно.

Нима само аз съм така?

Да играя по една-две лиги в седмицата, но на въпроса ти - не, и аз не излизам. Единствено ако е наложително, т.е. ако имам нещо за вършене. Чувствам се сякаш бездействам и си пилея времето като седна някъде с някой, досадни са ми битовите разговорчета и просто ги избягвам. Дори в Скайп и ФБ игнорирам като ми пишат, 'щото не ми се занимава с глупости.

Финтът е, че на мен ми е добре така, а ти явно си саднал. Та отново - кво точно търсиш ? Учиш ли изобщо нещо, работиш ли или единствено лига цъкаш и се самосъжаляваш ?

едит; погледнах ти темите ;д Саднал си, във филма си се вкарал малко, на всеки се случва, ще ти мине. Не, че е съвет някакъв, ама да си знаеш ;д

[102]

Стани професионалист, ще получаваш пари и ще се събираш със себеподобни. Дори има момичета, които харесват и предпочитат геймъри.... в чужбина.