.
Отговор в тема
Резултати от 1 до 3 от общо 3
  1. #1
    anonimenmrnikoi
    Guest

    Unhappy Любов която по-добре да не беше се появявала в живота ми - (Моята история)

    Та .. Часът е 0:14... Поредната вечер в която си задавам куп въпроси. Здравейте - пише ви момче на 16 години... -Не съм оставял никъде име години и т.н. и държа да съм анонимен.- Така любов или не не знам... Всичко стана някъде 6-7 клас (сега съм за 11) харесвах едно момиче Х от другия клас в училище. Говорихме си всеки ден в училище за какви ли не работи но никога не сме си говорили само двамата. Винаги имаше някои който да си говори с нас (смисъл 3-4 човека)... Тя винаги говореше повече на тях от колкото на мен някой път дори стоях като статуя отстрани. Но аз я харесвах толкова много че това ми беше най-малкият проблем. И така стигаме до 7-ми клас... Да надявам се всички знаят че има матури и изпити след седми клас за преместване в гимназия. Аз бях решил където отиде тя и аз там ще отида и кой знае дано сме в един клас. Но НЕ... Реших да изчакам последната дата за записване в друга гимназия за да разбера тя в коя ще отиде. Но какво разбрах тя отиде в гимназия Y в Z град в която гимназия балът с който приемат е много висок сравнение с моя...
    И да ... Аз отидох в едни град а тя в друг -градовете на 150 км. един от друг-. Преместих се аз - чужд град - без приятели - все едно започвам живот на чисто. Но НЕ ! Мина месец минаха два...три. Запознах се с доста хора но нещо ми липсваше липсваше ми нещо което преди гледах всеки ден и макари рядко контактувах с него. Мислех си всяка вечер че трябва да я забравя защото знам че вече няма смисъл... Как да е мина година... Не спрях да мисля за нея гледах и facebook-ка... следях къде ходи какво прави дали ще се отвори някоя възможност да се срещнем някъде да я видя... Такъв момент така и не се появи. И както може би се досещате на втората година (9-ти клас) тя си намери гадже. Едва не си счупих ръката (колкото и тъпо да звучи) да ударих толкова силно по масата в кухнята че за малко да си счупя ръката. Казах край... ВСИЧКО ОСТАВА В МИНАЛОТО ! Но до другата вечер. Мислех и още мисля за миналото и всички мигове когато я виждах и гледах всеки ден. Не мога да забравя миналото... Колкото да искам да не погледам на зад - вече 3-та година почти всеки ден... Се чудя има ли смисъл да правя каквото и да било. Ударих дъното и няма нищо което да ме накара да бъда щастлив поне за един ден... Реших да споделя защото още търся начин да спра да се обръщам назад и да гледам само напред. Дано някой прочете всичко това което написах вече стана 0:55 часа... Не знам колко хора знаят какво е да обичаш,,,
    ------------------------------
    П.П. Някой хора ще кажат че е трябвало да и кажа директно какво мисля и колко много я харесвам. Да не съм и го казвал директно но и го показах много пъти а тя почна все повече да ме отблъсква и да не иска да общува с мен. Е не мога да напиша всички неща който станаха през тези 5 години но дано ме разберете... (29.07.2013)

  2. #2
    Повече от фен
    Регистриран на
    May 2011
    Мнения
    378
    Не знам съвет ли искаш или утеха , просто тва което си си причинил е абсолютно ненужно и нелепо.Не мога да разбера как си могъл да се затвориш до такава степен на такава възраст.Бил си много малък,неуверен,страхлив,но как не можа да я забравиш при положение,че при вас не е имало нищо друго освен някоя друга приказка с общи приятели или излизане с тях.Трябвало е да действаш и да пробваш за да не съжеляваш както сега,трябва да продължиш и да си живееш живота ,защото сега му е времето,напълно безсмилено е да забиеш и да храниш надежди,проумей го,че си изпуснал шанса си и че си си пропилял години наред в мислене за човек които даже не се е сетил за теб.Чак ме хваща яд че си до такава степен малоумен,съжелявам,че трябва да ти го кажа.

  3. #3

Етикети за тази тема

Правила за публикуване

  • Вие не можете да публикувате теми
  • Вие не можете да отговаряте в теми
  • Вие не можете да прикачвате файлове
  • Вие не можете да редактирате мненията си