Дали не правим грешка?

[alwayssmilingplease]

Здравейте!
С приятелят ми сме от близо 4 месеца заедно. Двамата сме от един град, но аз уча в София и всичко се почна от март месец когато аз се бях върнала за седмица и излязохме на кафе заедно. Започнахме да се чуваме и да излизаме постоянно и наистина много си допаднахме. След седмица аз се върнах в София и цял месец се чувахме по телефона и във всяка свободна минута си пишехме и опознавахме, макар и през интернет. И така след месец се върнах отново в родния град за две седмици и до това време вече се бяхме влюбили страшно силно един в друг. Тези две седмици бяха като в приказка и се почувствах толкова щастлива с него, че дори с ръка на сърцето и до ден днешен признавам, че никога до сега не съм обичала някого толкова силно.
Та в началото на юни се прибрах за лятото в моя град и до ден днешен сме си заедно. И двамата работим, но във всяка свободна минута се виждаме. Абсолютно луда съм по това момче! Само като го видя и забравям за всички проблеми и се наслаждавам на всяка секунда до него. Толкова много си паснахме и на интереси и на характери, че се чувствам сякаш изживявам приказка.
От началото на лятото си говорим за есента и за това, че аз ще заминавам за София. Чудихме се какво ще правим, защото смятам, че той е мъжът на живота ми и не искам да се разделяме, или да имаме "телефонна любов". Та.. аз му предложих да дойде да живее в София при мен. Оставих го да си помисли добре и на скоро ми каза, че идва при мен, защото с мен се чувства наистина щастлив и не иска да бяга от това щастие.
И днес обяснявах на една моя позната, че той ще живее при мен и тя ме вкара в размисли и ми каза, че сме бързали и сме били още малки (аз съм на 20, а той е на 22) и че било по-добре да сме го карали така от далече, а ако наистина сме се обичали, сме щели да бъдем заедно и след години.
Ние не мислим за брак или деца все още. Говорили сме си на тази тема и всичко това ще се случва чак когато имаме финансовата възможност и натрупани години заедно, за да сме сигурни, че сме един за друг и че можем да издържаме семейство.
Та вие какво мислите по въпроса? Смятате ли, че е рано да заживеем заедно и дали не правим грешка?

[cw3tty]

няма нищо лошо да живеете заедно, връзките от разстояние са болезнени и в крайна сметка пропадат лесно, много много много малко от тях оцеляват.
нищо, че сте от сравнително скоро заедно, тъкмо ще опознаете още повече и добрите, и лошите черти на другия (:
успех !

[Schliwobeatz]

Не само че не е грешка, ами е единствената форма на проверка дали връзката е дългосрочна.

[alwayssmilingplease]

благодаря за отговорите
смятам, че наистина трябва да опитаме, защото наистина много си допаднахме и сигурно цял живот ще се обвинявам, ако не пробваме. Все пак всичко става - може да се окаже обратното и изобщо да не сме един за друг, или пък да сме истински щастливи заедно.
Всичко се случва, ама сега идва и по-трудното. Майка ми ме е родила млада и цял живот ми обяснява как не трябва да правя нейната грешка, как трябва да си завърша образованието и чак тогава да заживея с някой. И сега като й съобщя, че ще заживея с някой сигурно ще изпадне в ужас... :Д