Реших да напиша тази тема просто, за да се успокоя и да споделя.Ситуацията е следната.Аз съм на 17 а моят приятел този месец навършва 20.С него сме заедно от почти 2 години. През тези две години може да се каже, че сме били неразделни, въпреки че не живеем в един и същи град,но се виждаме всеки или почти всеки ден.(доста често).Свикнали сме ужасно много с един друг, не можем да бъдем разделени.Той ми е първият сериозен партньор, както и аз неговата първа сериозна партньорка.Обичаме се много и правим всичко един за друг.Но от няколко месеца насам нашата връзка все повече се изпълва със скандали и кавги.Крещим си, нагрубяваме се един друг.Скандалите започнаха от ревност разбира се, проявена от негова страна заради едно момче..Както и да е това е вече отминало, проблемът(момчето) вече го няма,отстранен е и това е прелистена страница.Но скандалите не спират.Понякога не мога да се позная,:Х толкова зле ми се отразяват нашите караници, че не знам къде се намирам и нз какво се случва вътре в мен.Напоследък не мога да издържам, защото ми показва доста често едно пълно пренебрежение.. Да речем идва при мен (аз живея в съседно село до неговия град),караме се,зарязваме се един друг,всеки си хваща пътя,той пали колата и и си тръгва и винаги аз съм тази,която веднага му звъни да се върне за да поговорим.Ако зависи от него ще си тръгне без да се замисли.Само чака да се обърна,за да ме зареже или поне така се чувствам.Караме се по телефона,пак си затваряме един на друг изключваме телефоните,но точно след 10 мин. на мен ми е минало и веднага като първата глупачка почвам наново да го търся,а той просто ме зарязва.. не разбирам как му е толкова лесно да не ме потърси откъде го намира това самообладание.Той е най-горделивият човек когото познавам! И все пак мисля че трябва да се правят компромиси .. Просто не мога да си обясня как му позволява сърцето да ме остави така в неведение, да не ме потърси отново и отново.Толкова лесно се отказва. След всеки наш скандал и аз се ядосвам, казвам неща, за които по-късно съжалявам, но умея да си признавам вината и да се извиня ,а той и това не прави толкова е горделив. Днес се скарахме и той пак ме заряза..цял ден не спрях да го търся, а той дали и два пъти се сети за мен. Затвори ми и не ме потърси отново,аз започнах да му пиша и да го "храня" във вайбър,а той легнал и заспал понеже е бил уморен след работа ( което не ми спомена че ще спи)писах му доста и пц-то му е издавал постоянно звук че му пиша.майка му чула компютъра и го взела за да не се събуди.след това започнала да чете всичко коетоо аз сам написала. и след това той ми каза "браво мама е видяла какво си написала и ми каза: " Лили не те оставя да спиш, постоянно ти пише вземи я някой път с теб на работа за да види колко се изморяваш" Като ми каза това ми идваше да се хвърля от някъде, защото излизам лошата. Излиза че не ми е пукало че е спял, че нарочно съм му досаждала че не съм загрижена за него,чее всеки ден аз съм го карала да идва тук.. А аз дори не знаех че е решил да спи,защото както винаги ме заряза да си пиша без да каже нищо,без да предупреди. Чувствам се ужасно защото се злепоставих пред майка му.Сега как да я погледна тази жена? и на него ме е яд, защото не се е опитал поне малко да ме оправдае, а аз пред моите родители винаги съм го изкарвала невинен, когато са ставали свидетели на скандал винаги съм ги убеждавала, че вината е моя.Ужасно ми е мъчно не стига че не спирам да го търся, не стига че така се получи ами и сега пак се инати и пак не ме търси, вече започвам да се изморявам. Знам, че много ме обича .. и аз мн държа на него и го обичам безкрайно,но това му държание ме убива и изпива живота в мене ,малко по малко. Обичам го, но някой ден и аз ще се изморя :Х Защото така осъзнавам че аз съм тази, на която повече и пука за нашата връзка :ХХ..Извинете че е толкова дълго,но някак ми олекна като го написах,съжалявам и за правописа, но е от бързане.И моля ви недейте веднага да ме "hate-вате" със заядливи коментари,просто исках да споделя, а ако някой иска да изкаже мнение.. нямам против