Ще съкратя историята до там , че имах връзка ( почти 3 години ) с едно момче , с което след като се разделихме не поддържахме контакт 2 месеца , след това започнахме да се чуваме и виждаме само за секс. Отт тия чести срещи аз пак се привързах и започвахме да се караме по-често, защото аз исках отново да си бъда с него , уви той го беше раздал на живот и забранени неща. Както и да е , през 2 седмици ние се виждахме , правихме за ден-два всичко което правят влюбените двойки, обичахме се , всички там неща ама все излизаше нещо и се получаваше караница и просто спирахме да се търсим . Хубаво , ама аз си намерих приятел който беше в компанията на бившия , не пряко но чрез общи приятели . Чувствах се добре с него, харесваше ми , всичко ок , докато той не решил да му каже и да го пита дали имало някакъв проблем за него. Бившия ми първоначално казал , че не и много се радвал , но след два дена явно премислил нещата и просто и ясно забранил на момчето да се вижда с мен , защото видиш ли аз съм била неговото момиче и не искал да ме дели с никого . И момчето , не знам поставил се на негово място ли какво преценил че бил прав и ме остави. Не ми е дотолкова това , то е ясно, че след като го е послушал нищо че знае че сме разделени от сумати време и не е фактор зза мен , изобщо не е трябвало да го послушва , а напротив. Но така поне видях , че не ми трябва такъв човек до мен . Това добре, бях ядосана на бившия , но реших да не се товаря с излишни нерви и просто предпочетох да оставя нещата така. Видяхме се с него , отново ме заобича и каза, че не му било приятно да ме вижда с други, на въпроса дали иска да е с мен винаги се отговаря с нне, защото не било сега времето , имало много неща които не съм знаела, бил промененн и такива неща. Е , ок аз пак си преживях това някак си , нооо идва вече голямото НО . След вдве седмици от последния ни разговор, който протича през по-голямата част в обясняване в любов, хубав секс, ласки и прочие аз разбирам че нашия си има приятелка и си излиза с нея , кояттттттттто е всъщност моя приятелка . Същата тази, ми пише милички неща и целувчици , а всъщност каква била работата. Да кажете, че не знае че съм била с него , не е така , напротив даже си знаеше и доста неща. И след като го потърсих просто така, исках само да го видя , за да разбера дали е добре, какво прави , и да видя дали ще ми каже за нея получавам насреща- добре съм, но нямам време да се видим , не съм спал сумати дни , зает съм , чао . И това е последния ни разговор. Значи , аз мога да съм сама, може мен момчетата да ме оставят като им се каже , а не може уважаемия да се види с мен и да ми каже така и така с нея съм , или поне тя , така ли ? Не знам , аз ли греша някъде в отношението си, приех нещата , кофти ми е наистина , искам да говоря с него , да го видя поне , но няма . Та, това е моята история , доста заплетено и типично детско . Но , такива са тия години, всички сме в еднаква драма явно, просто в различен период от време .