<3

[paradosou]

Ако владееш се, когато всички
треперят, а наричат теб страхлив;
ако на своето сърце едничко
се довериш, но бъдеш предпазлив,
ако изчакваш, без да се отчайваш,
наклеветен – не сееш клевети


или намразен – злоба не спотайваш,
но… ни премъдър, ни пресвят си ти,

ако мечтаеш, без да си мечтател,
ако си умен, без да си умник,
ако посрещаш краха – зъл предател
еднакво със триумфа – стар циник,
ако злодеи клетвата ти свята
превърнат в клопка – и го понесеш,
или пък видиш сринати нещата,
градени с кръв – и почнеш нов градеж,

ако на куп пред себе си заложиш
спечеленото, смело хвърлиш зар,
изгубиш, и започнеш пак, и можеш
да премълчиш за неуспеха стар,

ако заставиш мозък, нерви, длани
изхабени – да ти служат пак,
и крачиш, само с Волята останал,
която им повтаря: „Влезте в крак!",

ако в тълпата Лорда в себе си опазиш,
в двореца – своя прост човешки смях,
ако зачиташ всеки, но не лазиш,
ако от враг и свой не те е страх,
ако запълниш хищната Минута
с шейсет секунди спринт, поне веднъж...
Светът е твой! Молбата ми е чута!
И главно, сине мой – ще бъдеш мъж!

"Ако", Ръдиард Киплинг

[MaLyKoLiU]

[MaLyKoLiU]

Време е да бъде възродена тази тема!

[Naive]

"I’m tired, can’t think of anything and want only to lay my face in your lap, feel your hand on my head and remain like that through all eternity."
— Franz Kafka, Letters to Milena

[anonymous895156]

Аз няма да ти преча на живота,
та той е твой – прави каквото искаш,
не ще се меся, нито ще те моля,
това е твоят съдбоносен личен избор.

Но
позволи ми теб да те запомня,
целувките, моментите на нежност,
дори и неприятните моменти,
дори когато чувствах те далече...
Аз винаги,
аз винаги,
аз винаги
оставял съм ти мойта принадлежност
като парченце от бонбонена кутия -
един глупак, решил, че има вечност,
захвърлил настрана очи за другиго,
освен за теб.

- Митко

Твоите очи, твоите очи,
те сякаш пълни с мъдрост са,
питат ме за знания,
твоето лице, а твоето лице:
то е най-чистото, усмихнато,
за теб мечтая.
Твоите ръце, а твоите ръце -
за теб са просто две,
за мен са жива нежност,
която мен пред всеки друг възможен предпочете.

Твоята усмивка, твоят силен чар,
пленяват ме от онзи ден, във който се познахме,
виждам те - пред мен стоиш - и си от Бога дар,
искам те за себе си, стига да желаеш.
Да си със мен и с часове да сме прегърнати
и просто да се гледаме в очите,
а после, съзерцавайки във лунна нощ звездите,
ти да хванеш нежно моята ръка...

И спря да се върти за мен Вселената,
за миг си център, после ставам аз -
взаимното привличане, наречено Любов,
на него като всеки друг не устоях.

- Митето

[Naive]

Do you want to see the most beautiful thing I ever filmed? It was one of those days when it's a minute away from snowing. And there's this electricity in the air, you can almost hear it, right? And this bag was just... dancing with me ... like a little kid begging me to play with it. For fifteen minutes. That's the day I realized that there was this entire life behind things, and this incredibly benevolent force that wanted me to know there was no reason to be afraid. Ever. Video is a poor excuse, I know. But it helps me remember ... I need to remember...

Sometimes there's so much beauty in the world ... I feel like I can't take it... and my heart is just going to cave in.

https://www.youtube.com/watch?v=gHxi-HSgNPc

[Naive]

Аз никого не съм обичала така.
До болка. До небето. До безсилие.
До лудост. До копнеж да ти се дам,
задъхана от толкова обичане.
До стон. До бездиханност. До сълзи.
До ярък взрив в сърцето на покоя.
До нежност, от която ме боли.
До нужда да съм твоя. Само твоя.
Понеже никога не съм обичала така,
не зная как да ти го кажа. Извинявай.
"Обичам те" ... не стига. За това
ти го повтарям,
и повтарям,
и повтарям...

http://caribiana.blogspot.com/2013/07/blog-post_21.html

[heartshapedbox]

"- Питам се - рече той -
дали звездите не са осветени,
за да може всеки да намери
някой ден своята."

Кажи ѝ сбогом. Само че наум.
Не може да те чуе и да викаш.
Тя е далеч. Остана в онзи сън,
във който теб наистина те имаше.
Не я търси. Поне не в този свят.
Когато беше тук, не забеляза.
Остáви я да бъде сам-сама.
И да отглежда тишини. И залези.
Сега е късно. Вече е на път
към своята изгубена планета.
Във твоя свят любовите болят.
Звездите не приличат на звънчета.
И розите са много. Твърде много.
И никоя от тях не е различна.
Лисиците опитомяват хора.
И никой не желае да обича.
Тук всичко ѝ е много, много чуждо.
Най-странната от всичките планети.
Не я разбираш. И не я събуждай.
Изглежда сякаш спи.
Но е далече...

[Naive]

"Eyes. Those damn eyes fucked me forever."
— Charles Bukowski

[Naive]

"The best day of your life is the one on which you decide your life is your own. No apologies or excuses. No one to lean on, rely on, or blame. The gift is yours. It is an amazing journey, and you alone are responsible for the quality of it. This is the day your life really begins."
— Bob Moawad

[MaLyKoLiU]

[tori]

Идвам да ъпна тази прекрасна темичка.

Заспиваш ли, аз май че те събудих,
прости ми, че дойдох при теб сега.
Душата ми се стяга до полуда
в прегръдките на свойта самота.
Самичък съм, а тъй ми се говори,
устата ми залепва да мълчи ...
Не ме пъди, ще си отида скоро,
аз дойдох тук на бурята с плача.
Ще седна до главата ти, ей тука
и ще ти разкажа приказка една,
в която е положил зла поука
един мъдрец от стари времена.
Един разбойник цял живот се скитал
и нивга не се връщал у дома,
вместо сърце, под ризата си скрита
той носел зла и кървава кама.
Преварвал той замръкнали кервани
и само денем криел своя нож,
а ножът му ръжда не хващал,
човекът като дявола бил лош.
Но кой знай, един път от умора
и той на кръстопът заспал.
Подритвали го бързащите хора
и никой до главата му не спрял,
а само малко дрипаво момиче
челото му покрило с листо.
Заплакал той за първи път обичан,
заплакал той, разбойникът, защо ?
Какво стоплило туй сърце кораво,
нестоплено в живота никой път !
Една ръка накарала тогава,
сълзи от поглед в кърви да текат.
Една ръка, по-топла от огнище,
на главореза дала онова,
което той не би откупил с нищо
ни с обир скъп, ни с рязана глава.
Но ти заспа, а тъй ми е студено,
туй приказно момиче, где е то ?
То стоплило разбойникът, а мене
ти никога не стопли тъй, защо?

Не помня дали го имаше нагоре, но... Абе и да е пускано, нека има.

[heartshapedbox]

^Като бях малка, баба ми го пееше като приспивна песничка. <3

[AnarchyBoy]

;3

[tori]

^Като бях малка, баба ми го пееше като приспивна песничка. <3

Колко яко. :3333

[heartshapedbox]

ВСЯКА ПРИЛИКА С ДЕЙСТВИТЕЛНИ ЛИЦА И РОЗИ Е СЛУЧАЙНА


Нито хубаво, нито пък грозно -
едно нежно-случайно одраскване.
Първа среща с Крадеца на рози.
(Нищо общо с крадеца на праскови).
Май започва да ме тревожи
ново чувство, с безброй въпросителни.
Втора среща с Крадеца на рози.
(И напук са зелени очите му).
На ръба на стиха и на прозата
се подхлъзнах в стиха - и пропаднах.
Трета среща - Крадецът на рози,
вместо роза - съня ми открадна.
Изведнъж стана страшно и ясно.
И не питах защо ми е този...
И постелихме краткото щастие
върху кръвния данък на розите.

[tori]

Кондова. <3

[MaLyKoLiU]

Тори, това е много хубаво.

[tori]

^.^

[Lilanda]

Попаднах на нещо много красиво и реших да ъп-на тази темичка, за да го покажа и на вас. Не знам за вас, но аз се разплаках.

Две следи във снега. Две човешки следи.
Все към Къкрина. Право нататък.
И над тях - две лукави и жълти звезди -
позлатени очи на предател.
Две следи във снега. В най-дълбокия сняг,
пет столетия трупал в душите,
скрил до покрив къщя и сърца, той все пак
не успял да затрупа следите.
Две следи. Там снегът и до днеска кърви -
ах, навярно човекът е куцал.
Знаел той - имал сума ти път да върви -
от въжето до моите внуци.
От султанския съд чак до мойта душа.
Път мъчителен, славен и трескав.
Как би минал човекът по него пеша,
пък дори да се казва и Левски!
Как би минал по него с раздадена кръв,
с дух раздаден и сетне възкръснал,
пък дори не човек да се казва, а лъв,
не Апостол, а Бог да е кръстен!
Две следи във снега. Във най-чистия сняг.
От въжето до всички години.
Научи ме, пресвети Апостоле, как
по следите ти пресни да мина!
За да стигна до твоя върховен живот
и да върна дълга ти грамаден:
десет гроша взел в заем от своя народ,
ти с тях си записал в тефтера жесток -
„С тях си купих маслинки. Бях гладен.“

[tori]

Идвам да ъпна прекрасната тема.

Утре ще докосна пролетта.
Утре ще съм нова и разлистена.
В топлата утроба на нощта
утре ще съм приказна и чиста.
Утре ще съм цялата живот.
Ще ме вдишват, ще ме вкусват хората.
Утре ще съм слънчев небосвод,
бликнал над лъщящите тополи.

Утре ще съм пламнала ръка,
рукнала в нощта да те докосне,
блеснала във тебе светлина,
лъч живот във вените ти, в костите...
Утре ще огрея вечерта ти,
дишаща, измита от пороя,
лумнала като пожар в дланта ти...
Усмихни се! Утре ще съм твоя.

[MaLyKoLiU]

Тази тема не трябва да изостава толкова... :/

[MaLyKoLiU]

Ъп!