Грешната стая

Тъмна стая. Чаршафите бели.
Другите спомени в ума ми избелели.
Още помня бравата тежка.
Тази врата беше в живота ми грешка.

Грешка голяма на любов забранена.
Съществуваше само вечер в стая усамотена.
Вечерта беше свидетел на страсти горещи.
На сутринта бяхме непознати със свои вещи.

Хващаше си всеки пътя по отделно.
Любовта ни траеше вечер, ясно ми е пределно.
Любов беше, колкото и странно да звучи това.
С всеки изминал ден плащам все по-скъпа цена.

Обичах го и всяка вечер това доказвах.
Правила поставени от него като сляпа спазвах.
Доверих му се аз-ослепялата от любов.
Доверих му душата и тялото си в този свят суров.

Грешка беше, наказание на съдбата тежка.
Дойде ден, подари ми една душа човешка.
Именно тя превърна живота ми в ад.
Тя бе причина страхливеца да избяга без да поглежда назад..

Мнение )