- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- У дома
- разбих си връзката със семейството ми..
нашите са разведени от повече от 10 години като аз живея с майка ми, втория й съпруг и от скоро-полу-сестричката ми
с баща ми никога не съм се разбирала, когато ходех на гости в тях беше , за да видя баба и дядо, малките ми братовчедки
него дори съм го засичала рядко като цяло
преди около 3.5 месеца обаче баба ми почина /лека й пръст/
аз имах матура 1 ден след като щеше да се състои погребението и отделно бях на работа и отказах да присъствам, но и не отидох да ги видя след това.
след това като щяха да се изнасят 40 дни баща ми мина през работата ми и ми каза да отида, но графика ми пак беше такъв, че нямаше как..
за последните 4-5 месеца имах 18-ти рожден ден, бал, дипломиране, изпити, прием в университет, а той нито веднъж не звънна да ми честити..
всички от семейството са ми сърдити, отказват да говорят с мен, не са ми звънели от бая време..
дядо ми днес има рожден ден и много искам да го поздравя, но ако му се обадя не знам как ще реагира и как да обясня липсата си за последните 4 месеца..
т.к. вече приятелите ми не могат да ми дадат съвет пиша тук, какво да правя?
и да, осъзнавам, че може би е било грешка , че не съм отишла на погребението, не ми го натяквайте ,моля
не мисля, че един пост дава достатъчно добра представа, че да се каже нещо градивно.
мислиш ли, че трябва да им се извиниш?
Обади му се, нищо не губиш. Ако ти е сърдит най-много да ти затвори телефона. Ако си привързана към него, замисли се - може и той скоро да си отиде от този свят.. Няма ли да се чувстваш гузно, че не си го потърсила?
За жалост и такива неща се случват.Съжалявам за баба ти.Подкрепям горните мнения, обади му се, според мен ще се зарадва.Даже ако можеш отиди и да го видиш.![]()
обади му се!
Ехее, ти си пълна егоистка и очакваш , когато ти е прищявката всички да ти угаждат ли ? Голяма си оправяй се сама, така и трябва да бъде. Аз пък на матурата по български отидох махмурлия щото до 3 чеса вечера бяхме пили със приятели от класа. А ти да откажеш да отидеш на погребението на баба си? УоУ Аз на дядо ми погребението лека му пръст, бях първи клас и още помня какво беше. Баща ти се е обадил да отидеш да ги видиш ти си се напраила на куца. Аз ако бях щях да си лафя със шефчето много ясно,че семейството е над всичко. Наистина си голяма егоистка,нищо че си от старите.
Чакай да видя. Значи оправданието ти да не отидеш да ги видиш преди/след погребението, да изразиш съболезнование и т.н. е това, че си имала бал, бил ти е натоварен графика ??? И на всичко отгоре изтъкваш, че не е звъннал да ти честити ? Не мислиш ли, че си леко нагла ? Заминавай да се извиняваш, ако имаш поне капка достойнство в тебе. Да си такъв егоист, че да поставяш себе си пред всичко, дори пред семейството в такъв момент е жалка картинка.
Някак си не мога да си представя баба ми да почине, а аз да предпочета да отида на матурата, отколкото да я изпратя за последно. Не ми го побира дори главата как ще се концентрирам да я направя тая матура. Разбирам, че е важно, разбирам че инак пропускаш цяла година, разбирам че губиш възможността да влезеш в университет, но и на 40 да не можеш да поговориш с шефа си да влезе в положение, вече е прекалено.
Всъщност, не съжалявам че те упреквам, но има защо, за добро. Научи се на отговорност.
И другото което е, не се притеснявай, не си разбила никва връзка, тва е семейството ти, не е гаджето от вчера за днес. Няма да се отрекат от теб дори в момента да те наказват.
^ всъщност матурата и е била дори на следващия ден,не на същия
Извини им се. Друго какво да направиш?
nigga stole my bike
Подреди си приоритетите. Ако намериш нещо по-важно от семейството, здраве да е. Ако ли пък не, нищо няма да ти коства да чиститиш на човека и поне на няколко дни да отделяш по 5 минути за да се обаждаш по телефона да видиш как са, какво правят. Един вид да им покажеш, че все още ти пука.
Това, че графикът ти е бил натоварен е оправдание, в което си се вкопчила, за да се изкараш невинна пред себе си и пред тях.
Знам какво означават майките за sиновете sи. Баща ти s право отказва да поддържа контакт s теб. Поsтъпила sи грешно, не продължавай да поsтъпваш нагло.
Извини sе.
Макар че това изобщо не е sигурно, че ще оправи нещо.
Извини се и се обади на дядо ти. Или отиди направо в тях ако смяташ, че е удобно и му занеси нещо вкусно, което обича.
Не е важно от къде идваш, нито къде отиваш. Важното е да си щастлив по пътя.
http://www.vbox7.com/play:21a70aa5
Ако отлагаш, просто ще стоиш по-дълго на това дередже.
На твое място щях да обясня защо съм постъпил така, че го приемам за грешка и ще помоля за прошка. Но ако не го приемах за грешка, нямаше да го правя, естествено.
Има 10 вида хора. Тези, които могат да четат двоичен код и тези, които не могат.
Всички много й се нахвърлихте..тя осъзнава,че е направила глупаво като не е отишла.
Сега наистина варианта ти е да му се обадиш,а още по-добрия е да отидеш до тях.
And every time I scratch my nails down someone else's back I hope you feel it..
Не говоря за подобряване на отношенията s баща и. Баща и може да е най-големия тъпак, ама и тя не е поsтъпила много умно. Миsълта ми беше, че трябва да sе извини на баща sи, а не да sе опитва да възобновява отношенията sи s него.
Отново повтарям - знам какво означават майките за sиновете sи. Оsъзнах го, когато майката на баща ми почина преди много години. Това е единsтвения момент, в който sъм виждала баща sи sломен и плачейки.
Извини се и се обади на дядо ти. Или отиди направо в тях ако смяташ, че е удобно и му занеси нещо вкусно, което обича.
ае я си режете вените бе,напълно елементарни човешки отношения , само да й е добре на путчицата. Мърши долни сте т'ва жените.
^Онзи ден бъзиках DarkTemplar, че тъй ще си помислите :Д
Не, не съм втори номер Тсукуда. Счупен ми е с-а на клавиатурата на лаптопа, и когато съм в даскало ми е по-лесно да ползвам латинското с, защото пиша на английски/шведски, а в българския също се разбира.
Т.е. не мога постоянно да сменям между двете с-та, когато сменям езиците.
Та, не хапи толкова бързо, моля.
Авторката казва, че е отказала да присъства на погребението от което разбирам, че все пак е можела да отиде. Това, че е отказала обаче не я прави егоист. Всеки си има свой начин за преодоляване на болката и никой не може да я съди, че нейният не е плачейки над затворен ковчег.
А за дядо ти, най-малко поне му се обади. Дори да не реагира положително за себе си ще знаеш, че си направила това, което трябва, а именно да го уважиш за празника му.