Ооо, много се радвам, че Ви хареса! [sun] Тази част ще е малко по-дълга, но ако я съкратя на две отделни, ще се изгуби ефектът.

Бръкнах в джоба на коженото си яке и почти веднага напипах запалката. Извадих я и му я подадох, като се стараех да не го поглеждам. Усетих как я пое от ръката ми и как изщрака с нея. Когато издиша, си позволих да го погледна, но тъмнината закриваше лицето му. Той също се обърна към мен. Подаде ми обратно запалката. Взех я и я върнах в джоба на якето си.
- Май не обичаш да говориш много, а?
Гласът му беше тежък и дрезгав. Със сигурност беше по-голям от мен поне с 4-5 години. Отново не отговорих. Само издишах малко по-силно отколкото беше нужно. Гласът ми го провокира да продължи да говори.
- Мога ли да видя лицето ти?
Учудих се и в същото време се стреснах от въпроса му. Той се обърна настрани и започна да рови в раницата си, която не бях забелязала по-рано. Това беше моментът - трябваше да се махна оттук. Станах и понечих да хукна, но тогава усетих как някой стисна ръката ми. Обърнах се. Той се беше изправил и насочи някакво фенерче срещу лицето ми. Това ме накара да закрия очи с другата си ръка.
- Красива си - каза и угаси фенера, - мога ли да те целуна?
- Какво?! Не!
Опитах се да изтръгна ръката си от неговата и о, чудо, успях! Хукнах накъдето ми видят очите.
Бягах може би 1-2 минути с всички сили, което ме изтощи. Спрях, погледнах назад и когато установих, че го няма, подпрях длани на коленете си и издишах тежко.
- Бързо бягаш...
Побиха ме тръпки. Той беше тук, беше ме настигнал и сега ме изпиваше с поглед. Нямах сили да изпищя, исках да избягам, но краката ми отказваха да ме послушат. Усетих силната миризма на борови клонки, смола и афтършейв отново. Обърнах се и го видях. Чух как тихо се смее, а после изведнъж млъкна. Приближи се и силуетът му се открои. Хвана ръцете ми и ме блъсна в стената на близкия блок. Опитах се да изпищя, но той запуши устата ми с ръка. После я махна и вместо нея завърза някакъв парцал. Доближи лицето си до моето. Можех да усетя дъха му. С ръцете си разкопча копчетата на дънките ми и дръпна ципа. Борех се, но не можех да се измъкна от лапите му. Смъкна дънките и бельото ми. Опитах се да изпищя, но мръсният парцал заглушаваше всеки мой звук. Видях как разкопчава копчето на своите дънки и как ги смъква, заедно с неговото бельо. Погледна ме и притисна ръка в гърлото ми. Бях девствена, не можех да му позволя да го направи, но в същото време не можех и да направя нищо.
Усетих как проникна в мен. Изпищях, но не бе достатъчно силно. Той държеше ръцете ми опрени в стената и хапеше гърлото ми, оставяйки големи смучки. Мамка му, колко много болеше...