Нощи на червения мрак

[anonymous895156]

Предисловие:


„Суматоха, катастрофирал автобус, спряно движение. Безсъвестен регулировчик, който решава да избяга от местопроизшествието. Той подава сигнал на колегите си, които идват незабавно. Много жертви и кръв, железата се притискат о крайниците на нещастните пътници. Медиците правят всичко възможно, за да спасят хората, но ето, че се налага ампутация на глезен на 40-годшен работник, който тъкмо се връщал от работа при семейството си...“
- Ето, тате, за това ти говорех. Дори по новините го казват – виновникът за инцидента ще остане ненаказан. Неговата вина ще изкупуват потърпевшите от катастрофата и техните роднини. Вероятно ще се покрие някъде или в лошия случай ще сложи край на живота си. Няма да го настигне възмездието на пострадалите от него.
- Не прибързвай толкова. Той все ще получи това, което е направил, обратно.
- Едва ли! Да си видял някога справедливост в този живот? Политици, банкери, най-обикновени лъжци – някой да ги е наказал?
„Една от линейките беше отклонена по булевард „Тринайсти септември“, където се случи още едно произшествие буквално в последната минута: мъж в полицейска униформа, когото хората са видели да пресича мястото тичешком, е засечен от каращо с висока скорост Ауди А5. Части от предполагаемия служител на реда могат да се видят до трийсет метра от мястото на сблъсъка.“

[tori]

Последното изречение ми взе интереса.

[b0nBoNeVa]

Това предполагам трябва да е част? За да оцени човек нещо трябва да разбере замисъла, а преди да продължиш още малко, това няма как да стане. Колкото до това, което вече си качил - сравнително добро е, но последното изречение... хм малко е невъзможно според мен от една катастрофа човек да бъде разчленен... Нз може и да не съм разбрала нещо като хората Но продължи да пишеш, вече си имам мое продължение в главата