На Митко Лиричните отклонения

anonymous895156 · 09-12-2013, 13:16

От подобни на старите сиви скали,
на които Орфей се препичал,
по Марица насложени – живи очи,
знам, оттам че наднича момиче.

Тя се казва Мария и носи сърце,
издълбано от златната лира,
прокълната вовеки била от Орфей
туй сърце да не може избира.

И когато ловуващ наблизо рибар
чуе писък и скочи припряно,
той нагазва във черната мътна вода
без да мисли и плува с желание...

Тъй Мария стои си и чака Орфей
да се върне – според обещаното,
но се бави, а вече го чувства далеч.
Дали друг не ще бъде избраникът?

Трудно е да си хвърчило,
подхвърляно от вятъра.
Всеки, който те поглежда,
с теб се забавлява.
А твойте сили се изцеждат
от безмилостния вятърничев дух.
Нос от хартия, за опашка – прежда.
Не заслужавам тази съдба.
- Махни се, вятъре, недей ме ти подхвърля,
само щом аз съм, мога да летя.
Не си ми нужен – стига си ме спъвал,
със теб съм в робство - искам свобода!
И спря да си фучи по мене вятърът,
и спря да ме тормози като някой любовчия,
в градината, където бях, растяха минзухарите,
а аз без вятър там свободен ще си гния.