SunSmile

[SunSmile]

"- Коя е?
- Какво значение има?
- "Тая Синеоката" е, нали? Която от непозната превърна си в най-близка и която назова си "щастие". Тая синеоката, чието име се държи на сърцето ти като синьото оче, зашито отвътре на ръкава ти. Нали? Любима ти е, личи си.
- Щом знаеш, защо питаш?
- Защо я обичаш?
- Защото очите й са с цвят на безкрайно море.
- Само затова ли?!
- Достатъчно е, ама ти няма да разбереш, не си я виждал.
- Обясни ми, де.
- Виж, очите й събират всичко що е тя... Топлят по-силно даже и от парещия допир на кадифената й кожа; оглеждат в себе си и радост, и тъга, и лудост, и агония, и страх, и обич детска, и копнеж, и безброй такива още - всяко чувство е по стихийно някак силно. В очите й ще я видиш колко немирна си остава тая нетърпеливата - даже и да ти мълчи, очите й говорят. И много казват - от хубаво до лошо нищичко не премълчават.
- А "обичам те" казват ли? Казвала ли ти е?
- Шепнеше ми го с вишневия вкус на големите си устни. Пишеше ми го по гърба с нежните си пръсти. Пък с дъх и небе ми рисуваше.. Всяйчески, че ме обича изразяваше.
- Тогава защо я няма сега до тебе? Ти ли не й показа, че я искаш?
- Исках я, имах я, обичах я - искрено, сбъдващо се.
- Да де, ама сега?
- Какво "сега"? Случихме си се. Подарихме си се. Другото няма значение. Изплъзнахме си се между изгревите и залезите, стават и такива неща..
- Какво толкова ти е дала, че ти е така най-мила?
- "Тая синеоката" е - дето от непозната с лешникови коси ми стана най-близка. Виждаш ли онази мъничка искра на небето?
- Звездата вляво ли?
- Освен себе си и нея ми подари - нарече я на мен, на нас. Затова ми е най-мила.

... Пък звездата ми е пътеводна."