- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- У дома
- Втора котка - introduction
Здравейте, мили котколюбители и притежатели на такива (всъщност човешки роби)
Такам, имаме си едно сладко пухкаво проклето котенце, което вече е на зрялата възраст от 8 години. Ще се местим скоро и имам(е) голямо желание за още едно малко пухче. Искам да е бебе, защото мисля че с такова ще е по-лесно. Нашата прекрасница като всяка една представителка на този вид е много териториална и, ако доведем котенце в сегашната квартира, сигурно ще го спука от бой. Затова преценихме, че ще е по-добре в новата квартира да се случи това, защото територията все още ще е неутрална. Рискът от бой, обаче, все още си съществува.
И имам два въпроса към вас: (към тези, които са докарвали второ коте известно време след първото)
1) Как представянето на новото попълнение да се случи най-безболезнено? Четох разни статии в интернетите това да се случва постепенно, може би има приложение при нас, защото има две помещения, където да са разделени за известно време, но бих приела и някакви съвети.
2) Има ли възможност сегашната котка да се стресира твърде много от промените (нов дом, нов приятел/враг) и да ѝ стане нещо?
Благодаря ви много :*
Затвори ги в клетка за седмица и не им давай храна, оцелялата запазваш, това са законите на природата
Аз мисля, че е по-удачно да запази тази, която умре първа.
Не мисля че ме разбрахте :д
Имаме една и искаме +една. Тоест от една да станат две, а не обратното :Д
При нас сме го играли с много котки , и водим нова. В общия случай си съскат, може и малко да се пошамарят около храната.
Понякога някои котки постоянно следят новодошлото , и го душат, и чат-пат се шамаросват.
Старата котка може да се уплаши, може да е любопитна, може да й мине бързо, може повече време да отнеме, но не повече от 2 седмици - месец.
Свикват, макар, че не е много безболезнено. От котка до котка е, вашата ако е по-териториална и принцеса , май ще е по-трудно, ама знае ли се, може да имате късмет
Съветът с двете помещения е хубав. Като го вземете, споделяй как върви
Девет кули дзидини,
девет враке железни.
Никой немой да отоври
да прерила, ей ей...
Зад високи дзидини
девет темни одаи
едно сърце те люби
заплетено, ей, ей...
а с миризмата на котка как се справяш? Къде и е тоалетната?
смяната на жилище е стрес за животното има препарати на билкова основа ама не мога да ти кажа че лелчето ме дебне
те ще помогнат на старата да преживее стреса
иначе до другото до колкото разбрах дъртата е женска и това обуславя да е териториална нормално
иначе другото ако е малко има доста по-голям шанс да го приеме даже може и повече да направи от това да го приеме
иначе е добре да видиш първата и реакция спрямо него и гледай да не стане така че каката да прояви ревност
психологията при животните е трудна наука там няма как да се правят точни прогнози
В живота си нивга не бях се надявал на толкова мил комплимент:покани ме Дявола — старият Дявол — в дома си на чашка абсент.Свещта очертаваше острия профил със ивица златни лъчи и пускайки кръгчета дим,Мефистофел ме гледаше с влажни очи.Наля от абсента,сърдечно се чукна със мен, и пускайки пушек на синкави ленти, прониза ме с поглед зелен.
Като взехме малката ни дивачка, големия котарак (около година и нещо едро добиче) беше тоооолкова страхлив, с толкова забавени рефлекси, толкова флегматично ходеше, приклекнал с наведени уши, душещ всяко квадратче от апартамента, или целодневно стоящ зад телевизора. А на онова малкото изобщо не му пукаше, биеше с лапа всичко, вреше си носа на всякъде, ходеше при него да му съска. И така няколко дена големия се кри, все така флегматичен, бях се уплашила доста да не би да му е станало нещо на психиката, ама взе да се съвзема. Стигнахме до момента, в който ги слагах един до друг на метър разтояние (пак се съскаха) и се гледаха, онзи пак уплашено, но не чак толкова като преди.. След още няколко дена нямаха проблем да се разхождат спокойно, да се разминават, да ядат от една купичка един до друг, да спят един до друг и т.н.. Е, не се гушкат.. и до ден днешен се побийват с лапа и похапват (за щастие без травми), но общо взето всичко е ок. И е забавно. И така.
Събери ги. Ако тръгнат да се бият ги раздели (дръж здраво) и напляскай виновника по муцунката и му се скарай. Не ги насилвай да се харесват. В началото може да ти се струва, че е неизбежно, но се опитай да скъсяваш дистанцията им постепенно. Карай им се ако се 'хапят', разбират диваците, чувстват се виновни и се скатават някъде. После ги гушкай. И така. :33 Успех.
https://fbcdn-sphotos-e-a.akamaihd.n...ee8bc0c69bc3aa
https://scontent-a-ams.xx.fbcdn.net/...c7&oe=552FF120
https://scontent-b-ams.xx.fbcdn.net/...4a&oe=553DEE5F
4XCOKИ
Sometimes the best gift is the gift of never seeing you again.
Всичко за мен? Че то ако го кажа, няма вече да е за мен. Ще е всичко за теб.
Някои котки имат склонност да са темерути и малко гадняри , но и при тях децата са с предимство (демек малките котенца). Дори и уличните котки от котешките глутници оставят първо на малките да ядат от храната. Не са чак такива злоби , да бият по-слабия ей така за кеф. Това само при хората го има. Ако новото е бебе , според мен няма да го приеме за заплаха , да не говорим че е женска и току виж и се включи майчински инстинкт. По-скоро бих се притеснявала от стреса поради смяна на обстановката , отколкото за безопасността на новото бебе-коте.
Тоест да ги наблюдавам и да показвам на Наситу колко е уникална и прекрасна и как само нея обичам, въпреки пришълеца?
В живота си нивга не бях се надявал на толкова мил комплимент:покани ме Дявола — старият Дявол — в дома си на чашка абсент.Свещта очертаваше острия профил със ивица златни лъчи и пускайки кръгчета дим,Мефистофел ме гледаше с влажни очи.Наля от абсента,сърдечно се чукна със мен, и пускайки пушек на синкави ленти, прониза ме с поглед зелен.
Ясно, мерси много
След месец, месец и нещо ще дам отчет :д