Хаха вие тука за избиване на комплекси ли сте или да оценявате? Ох поне си оправих настроението... Та по темата - стихотворението не ме завладява. Пълно е с клиширани фрази и изрази. Чувствата не се усещат, просто си написала, че ги има. Читателят трябва да разбере какво изпитваш, да ти съчувства по някакъв начин, а не се получава така. Освен това имаш и стилистически грешки.

Недей,не казвай тези тежки думи
знаеш,че боли от тях.
Недей ти раните ми не отваряй,
не ме убивай с тежките си думи пак.

Най-много от всичко ме издразни това повторение на "тежки думи". Дори да е съзнателно поставено там, изобщо не стои добре. А като стана въпрос за този стих, това "Недей ти раните ми не отваряй" ми звучи... гадно Аз бих използвала нещо от сорта на "недей да сипваш сол в раната". Но това си е лично моя преценка.
И така за моите тринайсет години живот на този свят съм свикнала хората да се обиждат от преценката на по-малките по възраст или да я смятат за смешна, некоректна(меко казано) и т.н. Ако си от този тип хора, които не понасят градивна критика искрено съжалявам. Ако не - приятен ден