Здравейте! Никога несъм писала тема във форума, но обикновено чета. Просто ми се прииска да споделя с някого какво преживявам. На 18 съм и посещавам психиатър от две години. Проблемът е, че от дълго време насам се чувствам зле. Каквото и да правя умът ми е пълен с някакви лоши мисли, сякаш просто немога да го накарам да спре да работи. Постоянно съм тъжна и нямам желание да правя нищо, а вече забелязах и че плача твърде често, когато остана сама. Преди няколко месеца се опитах да обясня на психиатърката, че не се чувствам добре. Тя ми каза, че трябва да продължа да си пия лекарствата, и да си призная - това не ми помогна много. Опитах се да убедя родителите си, че наистина нямам нужда от тях,защото не ми помагат, но те не се съгласяват. Сигурно съм качила 5-10 килограма вече от тези химии. Преди две седмици спрях да ги пия на своя глава. Не се почувствах по-добре, но не се и влоших. Не си спомням кога за последно съм нямала никакви проблеми. Просто така не мога да си водя живота нормално. В училище се разсейвам, вкъщи по цял ден лежа и не уча. И най-лошото е че винаги аз съм си виновна за слабите оценки... Сякаш съм искала да стане така и да ми е гадно...... Направо незнам какво да правя.

Благодаря, ако сте прочели темата и ще се радвам да чуя и вашето мнение.