Отговор в тема
Любов между ТУРЧИН и БЪЛГАРКА ??
Какво е вашето мнение ??? Дали според вас трябва да продължаваме да се борим Българин - Българка, за да оформим хубава родствена връзка и да се запазим като нация и единен народ? Или да се отдадем на чувствата си, макар дори и те да са да обичаме Турчин ?
Какви са според вас турците... те си го носят в себе си онова заповедническото и надмощието. Четох много статии. А и заслужава ли си роднините, близките, а и детето ако има брак .... вижте дори един коментар :
"Момичета изчетох внимателно всички коментари.Аз сега ще пиша от името на детето защото съм дете от такъв брак между българка и турчин.Едно дете от такъв брак никога няма да знае какво е- едните му викат ,,гяурка ,, а другите,,турчанка,, това са думи които аз съм чувала по мой адрес.Нямате си представа колко е тежко.Хубаво любов,любов ама защо децата трябва да плащат цената.Предлагам на авторката добре да помисли върху моите думи,защото това е нещо което аз сама съм преживяла, а родителите ми не знаят нищо. "
Последно редактирано от Chanel_ : 10-22-2013 на 13:34
Cyzii : Здравейте! Прегледах историите и прочетох много от тези, подобни на моята, на всеки бих дала съвета- „За любовта граници няма“', но ето, че идва моя ред а що се отнася до лична история сама на себе си съвет вече не мога да дам. Ето защо Ви пиша тази история. Приемам всякакви мнения позитивни, негативни...никого няма да критикувам. Започвам от самото начало:
Аз съм на 23г, ПОЧТИ 24Г. Когато бях на 20г. се запознах с мъж, който бе с осем години по- голям от мен. Влюбихме се и заживяхме заедно. Постепенно обаче започнаха и нашите проблеми.
Проблеми в ежедневието, проблеми които те карат да не се чувстваш пълноценна жена, постоянни скандали. За родителите ми той беше перфектния мъж с който мога да бъда. Разбира се, че пред тях той се държеше по един начин, а когато сме само двамата по коренно различен. Така година и половина.
С минаване на времето връзката избледняваше а моите чувства изстиваха все повече и повече. Започнахме да се караме постоянно и тази връзка ме отвращаваше. Не бях щастлива. Постоянно плачех. Родителите ми обаче бяха щастливи, че съм с него и искаха да съм с него.
По това време работата ми беше комуникативна. Срещах нови хора и преговарях с тях. Един ден се появи и той. Мъж, изглеждащ много добре физически, който ме привлече, без дори да се познаваме.
С течение на времето започна да се появява все по- често. Личеше си, че и той ме харесва. Започна да ме ухажва и тайно да ми изпраща цветя и малки подаръчета. Стана така, че прекратих връзката си и се прибрах при своите родители.
Започнах да излизам с новопоявилия се мъж. Той е джентълмен, който знае как да накара една жена да се чувства наистина истинска жена. Вниманието му беше много голямо, обноските му- на ниво. Мъж мечта за мен- но от турски произход, на 40г. Мислих си, че е временно увлечение и за двамата, но ми беше много хубаво. Чувствах се страхотно.
Отношенията ни се задълбочиха. Започвах да си давам сметка, че моите родители никога няма да го приемат като мой приятел, да не говорим за повече. Колкото повече се задълбочаваше тази връзка, толкова повече угризения изпитвах към са мата себе си. Когато се срещнех с него забравях за всичко и всяко различие между нас. За него също беше тъка, въпреки, че не ми го е казвал, съм сигурна, че е осъзнавал разликата в годините и се е замислял до какви последствия може да доведе тя. Това което не го притесняваше беше, че аз съм българка, а той турчин.
Аз пък обратното- не ме интересуваше голямата разлика в годините. Те не му личат. Той е младолик, красив и забавен мъж. Но само при мисълта, че ще разочаровам родителите си, че имам връзка с турчин се сломявах. Той започна да ми говори за брак, семейство, дете и т.н. На него му беше време, но на мене не. Започнах да му обяснявам, че в нас има много различия, като разбира се му намеквах, че истинския проблем е родствеността, не възрастта, но той не го приемаше.
Обяснявах му, че родителите ми ще бъдат голяма пречка в нашата връзка. Него не го интересуваше нищо, искаше само да сме заедно. Един ден си дадох сметка, че тази връзка не може да доведе до нищо хубаво.
Мислех си, че родителите ми и роднините ми като цяло ще се разочароват от мен, заради тази връзка и я прекратих. Това беше най- болезнената раздяла в моя живот. Много го обичах, както и той мене. Обаждаше ми се всеки ден и плачеше по телефона. Казваше, че всичко ще приеме, дори ще се откаже от мисълта за семейство, защото си мислеше, че съм го оставила заради желанието му за семейство, само и само да се върна обратно при него. Аз обаче бях твърдо решила да прекратя тази шест месечна връзка.
Обажданията му разбира се не преставаха,както не се променяха и чувствата ми към него. Бях много нещастна. Той беше най- хубавото нещо в моя живот, най- красивата връзка, най- истинския мъж. Един ден обаче той решил, да отиде на местоработата на баща ми и да му признае чувствата си. Казал му, че е турчин, че ще се откаже от името си и ще си върне Българското, само да сме заедно.
Баща ми разбира се му отвърнал с думите, че ако аз го обичам и искам да съм с него няма нищо против нашата връзка. Разбира се, когато се прибра в нас, ми показа ясно неприязанта си към всички турци и най- вече към него. Каза ми, че съм го разочаровала, че съм постъпила много зле щом съм започнала тази връзка.
Дори ме нападна, че съм оставила бившия си приятел заради един турчин. Каза в никакъв случай да не се връщам обратно при него. Разбира се аз го послушах. Месеците си минаваха, мъжа който обичах не преставаше да ми звъни и изпраща съобщения. Както моята любов не преставаше- дори напротив. Минаха около шест месеца по този начин. Тъгата ми беше много голяма и не издържах. Върнах се отново при него.
Започнахме пак да се виждаме. Сега сме много щастливи, много влюбени един в друг. Той е мъжа, който ме привлича във всяко едно отношение и с него не ми липсва нищо- нито любов, нито внимание, нито пари. През времето, когато не бяхме заедно си дадох сметка, че не винаги това което ще направи щастливи и доволни родителите ни прави доволни и щастливи нас, както и че всеки един от нас сам си гради живота за напред. Сега вече мисля, че съм готова да заживея с него, защото знам че ще бъда щастлива, разбира се това не може да бъде в моя роден град, нито в неговия, който е на 20- тина километра от моя. Поради тази причина взехме решение да живеем в Германия. Той вече е там а аз съм все още с родителите си. До броени дни ще съм при него и знам, че ще бъда много щастлива.
Обичам го много, обича ме и той. Единственото съмнение, което е и въпроса ми към вас е как да убедя родителите си, че наистина съм щастлива с него. Как да направя тъка, че те да не се намесят в нашата връзка отново. Не искам да ги разочаровам, а просто да бъдат щастливи и горди с мен, а не някой ден като разберат, че съм с него отново, да ги е срам от мен.
Единствената подкрепа която имам е неговата и тази на няколко мои истински приятелки. Ще се радвам хората, които са в подобно положение да кажат как са се справили с тази ситуация. Благодаря Ви.
България за българите.
Интернационалните бракове са успешни, когато единия се откаже от купища свои неща и приеме тези на партньора си. А хората имаме голямо его и държим все по нашето да става. Да ама два остри камъка брашно не мелят.
Против интернационалните бракове, връзки и подобни ако няма претопяване на единия.
"It's one of the great tragedies of life — something always changes."
Dr. Gregory House
Съгласна съм със твоето мнение, дори бих казала че трябва да си се обвързваме с хора от нашия национален род !
Нужно ли е да казвам колко повърхотностон и ограничено е мнението ти ?!
Такива бракове има много и хората далеч не са се отказали от чак толкова много неща . Говоря от личен опит
Любовта не пита дали ще се влюбиш в българин или в испанец .
Защо? Задължително ли е?Първоначално написано от Chanel_
Интернационалните бракове са успешни, когато и двамата партньора имат интернационално мислене, т.е. не са се вкопчили в своята култура, родина, идеали и т.н.
Синеочке, не е нужно. Но все пак ако държиш - изложи се, ние приемаме и грешните мнения.
Когато се ожениш за чуждоземец и чуждоверец и имаш дете и/или си дете на такъв брак - тогава опита ти е личен. Към кой от двата примера спадаш?
Клишето с любовта го разказвай на някой друг. 7 милиона българи има, половината от които са мъже, докато живееш в България имаш 3 и половина милиона причини да не заглеждаш чуждо. Иначе приказката отива към това че на съседа кокошките са по охранени и на другия бряг на реката тревата е по зелена. Вече ако не живееш в България, си българка само по документи.
ДД интернационалното мислене не е достатъчно. Една шакпа ненужни компромиси трябва да се направят. Сещай се защо.
"It's one of the great tragedies of life — something always changes."
Dr. Gregory House
Не бих ги нарекла ненужни. Компромиси се правят в почти всяка връзка. Защо тук да е различно?
Верно?
8 години съм прекарала зад граница, в момента също не живея в България, но абсолютно никога не бих се определила като нещо друго освен българка.
В допълнение, това че е България има 3 милиона и кусур мъже не означава, че не бива да започваш връзка в случай, че си допаднете с някой чужденец.
Другото което е не съм най-добрият пример но аз съм плод точно на интернационална връзка . Да семейството ми е ,не е заедно, и никога не е било но все имам доста по -голяма на представа от тебе и от госпожицата по горе . Може би не се изразих правилно за което се извиням . Освен това познавам доста хора с интернационален брак .
Но мнението ти България за българите беше по глупаво .
Тъпо и ограничено е да бъдеш само с човек от твоята националност .
Ама дай нека аз се излагам както винаги
Пробвай да вкараш двигател от тир в шаси от обикновен автомобил примерно. Не е невъзможно теоретически. На практика списъка с нещата, които трябва да промениш/модифицираш/махнеш/заменш е по дълъг от ролка тоалетна хартия. И МПС-то в резултат на тая трансфромация ще е далеч от практично, да не говорим за красиво или евтино.
Нарочно примера е с автомобили. Принципа мисля е ясен.
ДД, в случая няма как да ме разбереш щото законово нямаш тия правомощия но... с кое си българка? С това че не гласуваш, не плащаш тук данъци, не повдигаш тукашната икономика и БВП? И т.н. с примерите... Или с това че нямаш и намерение да го промениш?
Синеочке - изкарай ме заяждащ се, но как личния ти опит подкрепя идеята за успешни интернационални бракове?
Последно редактирано от valdesbg : 10-22-2013 на 15:13
"It's one of the great tragedies of life — something always changes."
Dr. Gregory House
Интересно ми е защо си толкова против интернационалните бракове . Не си ли се замислял че и ти можеш да се влюбиш в чужденка ?
Синеочке, щото за да е успешен трябва пълно претопяване на единия. Две различни култури в чистия си вид няма как да съществуват под един покрив. Два остри камъка брашно не мелят.
Ако се влюбя в чужденка опциите ще са две - или аз ще живея в нейната държава, и ще приема тамошните морални, етични, законови и политически принципи или тя ще дойде тук и ще приеме българските. Иначе се връщаме на примера с двигател от тир.
"It's one of the great tragedies of life — something always changes."
Dr. Gregory House
Прекалено малка съм за всяко едно от нещата, които изреди. И все пак, навърша ли 18 години ще имам правото да гласувам.
И, наистина ли народността се определя по това къде плащам данъци? Това, което чувствам и мисля няма значение, така ли?
Значи, ако плащам данъци в Шотландия, автоматично ставам шотландка, въпреки че родния ми език е български, празнувам български празници, притежавам що-годе български манталитет и т.н. и т.н.? За мен това са пълни глупости. Народността се определя от културата и your identity, а не от това на кой плащаш данъци.
Не е задължително да имаш само две опции. Защо не съществува трета, където и двамата заживявате другаде и приемате трети, чуждестранни принципи? А защо пък, просто не създадете микс от твои и нейни?
Имам връзка с австралиец в момента. Нито аз натяквам моите възгледи и принципи, нито пък той неговите. Напротив, и двамата изграждаме комбинация от двете, и да ти кажа получава се повече от чудесно.
Ама какво ли разбирам аз. Нали не съм българка.
ДД Прекалено буквално хващаш примерите ми. Предполагам нарочно.
Произхода се определя от мястото на раждане + възпитанието и културните ценности, които си получил. Идентичността се определя от мястото където твориш, се изявяваш и живееш. Двете не бива да се смесват.
Празнувайки български празници в Швеция те прави точно толкова българка, колкото мен ме прави мюсюлманин празнуването на Рамазан в България. Или американец ако празнувам Хелоуин. Схващаш идеята.
Ако се смяташ за българка и се чувстваш като такава - върни се тук и го покажи. Дреме му на шведа колко българка се чувстваш. И аз мога да обичам живота на село и да харесвам труда на нивата... ама докато не ида да хвана мотиката... дреме му на някой кво мисля.
едит: ожени се за чужденец и ще си говорим пак. В момента в който човек напусне родината си се превръща в чуждоземец. И за своите и за другите. Третата опция е още по лоша етнически. Но темата беше за съвсем друго. Против интернационални бракове съм, ако идентичността на двамата е различна от мястото където ще живеят.
Последно редактирано от valdesbg : 10-22-2013 на 15:33
"It's one of the great tragedies of life — something always changes."
Dr. Gregory House
Родена съм в Анкара, Турция. Моля те, обясни ми това по какъв начин ми е повлияло.
Не мисля, че идентичността е нещо отделно. Мисля, че е част от цялата картинка.
Защо трябва да се връщам в България, за да доказвам, че съм българка? Всъщност, би ли ми обяснил като каква ме определяш ти, тъй като много добре знаеш бакграунда ми. Туркиня ли съм? Шведка?
Пропускаш възпитанието и културните ценности, които са ти били дадени, не си отгледана в Турция и не са те възпитавали турци. Трите неща са в комбина. Знам че си родена в Анкара. Роденото във виетнам негърче ако се отгледа от французи в Европа ще се превърне във французин.
Защото българин извън България не е българин. Камъка си тежи на мястото. Шведка с бг произход.
"It's one of the great tragedies of life — something always changes."
Dr. Gregory House
И си вярваш, а?
АБСОЛЮТНО НИКОГА не бих се определила, и НИКОЙ не би ме определил, като шведка с какъвто и да е произход.
6-та година карам в Стокхолм, преди това 2 години съм живяла в Сърбия, 1 в Турция. Може да не се чувствам напълно българка, може наистина да не съм българка, но със сигурност не съм шведка и никога няма да бъда. Всъщност, цялата работа в живота ми е под въпрос.
И щом роденото във виетнам негърче ако се отгледа от французи в Европа ще се превърне във французин, тогава изобщо не трябва да броиш родния град като фактор, който повлиява, тъй като той дефакто роля не играе, освен ако въпросния човек не е отгледан там.
Грозно, гадно, лайняно, повръща ми се.
скука тоя проблем се решава от няколко стотен години и още не се е решил и няма и да се реши скоро
ДД - питаш, отговарямDon`t ask questions if you don`t want answers.
"It's one of the great tragedies of life — something always changes."
Dr. Gregory House
Трябват ти много повече от 6 години в дадена страна, за да се определиш като нейн гражданин.
Безспорно съм попила някои скандинавски черти и навици, но съм далеч от каквото и да е била шведка. Всъщност, никога не бих могла дори мъничко да се (или да бъда определена) определя като такава.
Може да не плащам данъци на България, нито пък по някакъв начин да спомагам за развитието на държавата, но когато някой ме попита откъде съм и какво съм, отговорът ми ще е българка.
Влади, абсурдни коментари. Не знаех, че си чак толкова краен, трябва да поговорим, само да ми мине изпитът.
Ако Дриймърката се брои шведка с български произход, аз какво ще съм? Германка с български произход? Моля те, дори да се опитам да го повярвам, в момента, в който тръгна да го обяснявам на някого, ще се разхиля с глас.
Освен фактори като традиции, месторождение и т.н., най-простото е, че за да е шведка по документи, Маги трябва да има гражданство, каквото тя няма. Нали... да създам още малко объркване към няколкото десетки фактора.
Първото: Глупости, де. Маги е родена и възпитана от ДВАМА БЪЛГАРИ, живяла е в България няколко години. Празнуването на български празници (или микс от български и шведски е логично). Така че изобщо не е "точно толкова" като случая, в който ти, роден и отрасъл в България, неживял в Турция, отгледан от българско семейство, празнуваш някакъв рандъм мюсюлмански празник. Не е същото.
Второто: В кой момент се превърнах в германка? В момента, в който самолетът напуска територията на България? В момента, в който стъпих на немско летище с намерението да живея там за неопределен период от време?
Хайде стига.
Ин случая Маги мисля да го обсъждам с нея, ако тя има тва желание.
На въпроса - човек, който не живее в родината си не може да се определя като неин гражданин. Има съответния произход, но тва е доста по различно. А що? Ми щото в момента в който извадиш леда от хладилника, той почва да се топи. И ако го оставиш - ще стане на локвичка вода. Да твърдиш че си българин извън Бг е точно толкова абсурдно колкото да твърдиш че оная локвичка е лед.
Ако нямаш намерение да се връщаш в Бг, ти пак си оставаш с български произход, тва няма да се промени. Просто българин по етнически произход и българин като гражданска титла са две отделни неща. И аз имам предвид второто.
"It's one of the great tragedies of life — something always changes."
Dr. Gregory House
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2025 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
Отговори с цитат
