Здравейте! Аз съм студентка първи курс и както се сещате всичко е ново, нови хора, среда... По принцип съм доста общителна и обичам да имам комуникация с всички, което веднага разчупи леда с повечето колеги. Има обаче една, която въпреки опитите ми не поддава.

знам сега някой ще помисли, тая вместо да мисли за лекции, сесии, студентски живот сега се занимава с детски неща. За мен не е така поради причината, че винаги съм набелязвала в какво обкръжение да съм и съм държала на опознаването и комуникацията на първо място. Сега обаче разговорите вървят като по катран - трудно , мъка... И причината не ми е известна. Защото колежката говори само с една 40- годишна от курса, докато аз с всички освен с нея. Не че нямаме общи теми, каза ми че няма проблем да комуникираме само че като се стигне до разговор сякаш нещо я спира... най-интересното е, че ми каза когато просто я поканих между две лекции да хапне нещо с нас ,тя ми каза, че трябвало да стане спонтанно... Постоянно се опитвам да разчупя атмосферата с шеги и закачки както го правя с всички, но тя сякаш го приема прекалено буквално и може би се плаши... А след като толкова време прекарваме заедно би трябвало, още повече на по 20 години сме, да се отпусне или поне да даде шанс да се опознаем. Моля без остроумни коментари и глупави забележки. Ако имате да ми дадете съвет, като част от човешките отношения дайте, ако не не си хабете времето да остроумничите.