8 дни сред нудисти (Еротичен разказ)

[Div4uk]

ЧАСТ 4 >>

...влязъх през главния и вход, за да намеря място където да седна и да се осъзная къде изобщо се намирам. А влизайки, се озовах в огромната всекидневна на първия етаж, където в дъното, на кухненския плот бяха три жени, или може би момичета защото първоначално от далече не ги виждах добре, които личеше, че бяха в добро настроение съдейки по тона, с който разговаряха. Естествено, като това бяха първите хора, който видях влизайки в къщата, пристъпих право към тях. Приближавайки ги, първото нещо, което ми направи впечатление беше, че това бяха млади и изпънати маци с едни красиви тела, а това честно казано за момента събуди едно такова притеснение у мен, което се стаи както в гърдите ми така и в ниската част под корема ми и така продължи да ме стяга чак до края на разговора ми с тях. И още докато не бях и заговорил с тях, несъзнателно прецених горе долу коя на колко години е, и поне така както ми изглеждаше, едната беше на около 26, а другите две може би с година или две по-млади. Похапваха пържени картофки, имаха си и цаца в една от купичките пред тях и си пииваха и биричка.

Приближих ги, а едната от тях ме забеляза първа и се объна към мен. Аз с ясен тон на английски я заговорих:
- Здравей, аз съм момчето от България, където имам... <прекъснаха ме и трите, но за моя радост заговориха на английски и те>
- Здравей! Как си? Мислехме че няма да дойдеш! <с радостен тон и широки весели усмивки на лицата им>
- Ами.. Ето ме тук съм <с усмивка и аз> Ааа... Сега... Трябва ли да отида при някой, който да ме настани или.. Какво трябва да направя <съвсем дезориентиран дори в това, което говоря>
- Да, да, сега ще дойде Мария, тя е регионалният председател на клуба ни <и тук каза още нещо което не доразбрах точно>
- Ами, ОК, да я изчакам значи?
- Да изчакай тук, аз ще отида да я изнамеря сега..
Същата мацка стана на момента и видимо се забърза нагоре по стълбите. Оставайки с другите две, те ме подканиха да седна при тях докато чакам. Аз стоварих цялата си цигания на пода най-накрая, свалих шапката си и се разположих разгеле отдъхвайки си. За около 5-6 минути с тях си полафихме, взеха да ме разпитват за България, как се чувствам сред тях, и разни такива встъпителни и общи неща, докато не след дълго от стълбите от горе се подаде девойката, с която разговарях, а до нея и една жена, на видима възраст около 45-46 години, естествено гола и тя, но все пак със сравнително запазено тяло. Слизайки и двете гледаха в мен със финни усмивки на лицата си и нещо си говориха тихично една на друга. Мария (председателката) идвайки при мен подаде ръка да се здрависаме и държейки ръката ми почти през целия ни разговор, ми заговори и тя на английски:
- Здравей! <весело и с голяма усмивка> Чакахме те с нетърпение да знаеш! За нас твоя репортаж дето има да правиш е много много важен, много ще си ни ценен тук.
- Ами радвам се.. Да затова съм тук <с усмивка и аз>
- Ще имаш много работа да знаеш, но ще видиш, че е приятно, ние тук сме само весели и щастливи хора, няма да имаш проблеми с никой, само ще се забавляваш и ще работиш.
- Радвам се, че ще е така..
- Добре, вземи си багажа и ела да ти покажа твоята стая <или поне така си го преведох- "моята стая">
И наистина се зарадвах, че ще си имам собствена стая, защото имах мои си колебания, че може би няма да съм сам в стаята, в която ще спя, но думите, или поне начина, по който си преведох това, което ми каза Мария ме успокоиха. Крачейки нагоре по стълбите и говорейки си с нея, излязохме при един голям коридор, по който тръгнахме за да стигнем до "моята" стая. Къщата ми приличаше на едно малко училище с големите си коридори и стаи отстрани на тях. Някои от стаите бяха отворени, други леко открехнати, трети затворени, но надзъртайки тактично в тези в които можех да видя какво има вътре, нещо в мен се притесни изключително много, и се почувствах като вълк сред агнета, но от ония вълци, дето са притеснени и потресени на макс. И така, стигнахме до една стая. "Моята стая". Беше из първо затворена, но Мария натисна дръжката и я отвори. Отваряше бавно, защото през това време нещо ми говореше, с оная нейна весела и спокойна усмивка. А аз, тогава не я слушах, звука на думите и постепенно се намали, бях втренчен в уголемяващото се разстояние между касата и отварящата се врата, сърцето ми започна да бие по-бързо и по-бързо... Какво имаше в стаята? Имаше ли някой в нея? Щях ли да съм сам? Дали това щеше да е "моята" стая, или "моята обща" стая? Исках да съм сам мамка му...

СКОРО! СЛЕДВА ЧАСТ 5>>

Коментари!