8 дни сред нудисти (Еротичен разказ)

[Naive]

Не стааш, откажи се. :s

[Div4uk]

Не стааш, откажи се. :s

Ако аз ти кажа, че не ставаш изобщо няма да ти стане ясно защо ти го казвам нали? Ако имаш нещо да кажеш, се обоснови- какво не ти харесва, как според теб трябва да е написано, и така нататък. С едно "не стааш" нали се сещаш, че няма как да ме откажеш, защото просто не те разбирам. И въпреки всичко, дълбоко се съмнявам, че изобщо си прочел/а нещо от написаното в разказа, просто зора е да хейтваш където ти падне.

[Div4uk]

ЧАСТ 5 >>

...дали това щеше да е "моята" стая, или "моята обща" стая? Исках да съм сам мамка му... И още докато Мария не беше отворила напълно вратата, някой от другата страна хвана дръжката и я доотвори. Беше мъж на средна възраст, в ръцете му имаше бебе, а до него жена. Тъкмо излизаха от стаята на някъде. Видях, че имаше и още хора вътре в стаята. Мъжът и Мария се заговориха нещо на вратата, мисля, че на полски език. Нищо не разбирах от това, което си говорят, но в разговора им усетих, че става дума за някакво неразбирателство или разминаване. Това ме успокои. Явно трябваше да съм в тази стая, при тези хора, но нямаше да я бъде тая, поне от това което усещах от интонацията и начина, по който говорят. Явно щях да съм в друга. Мъжът и жената тръгнаха надолу по коридора, а Мария затвори вратата на тази стая. И потегляйки напред към другите стаи, тя ми каза:
- Не се притеснявай, трябваше да си в тази стая понеже при тях имаше свободно легло, но е пристигнала по-голямата дъщеря на Валек <явно мъжа, с който тя току що разговаря> и там няма място.
И тук пак ми се развали настроението. Значи аз щях да бъда настанен "там където има място"?! Което естествено означава, че ще съм с други хора, в тяхната стая. Ясно. Тук фантазиите ми за лична моя стая се изпариха, а на тяхното място се настани голямото притеснение и тежест в гърдите. Така го чувствах. Да, виждах, че те са весели и прекалено добронамерени хора, но аз в случая не бях такъв. Исках си своето лично пространство, но при тях това нещо беше тотално непознато, изобщо в съзнанието им дори. И понеже нямах право да изисквам да се сбъднат неща, които на мен ми се искат защото тям бях напълно безплатно и то по мое собствено желание, си замълчах и само очаквах да видя в коя стая и сред какви "голи" хора ще съм. И ми стана тъпо, много тъпо и гадно. Стигнахме до една стая, от лявата страна на коридора, която беше почти в дъното му. Но точно преди Мария да посегне да я отвори за да влезем, една жена излизайки от съседната стая я заговори нещо на техния език. Мария се обърна към мен и ми каза:
- Извинявай, с теб малко се позабавихме.. Аз имам малко работа.. Ще трябва да отида за да приготвяме вечерята, тя е в 22:00, а сега е почти 21:30.. Ето тук влез, остави си нещата, те ще ти кажат всичко... Хайде влизай ти аз слизам надолу, после ще се видим на вечерята...
Чудно. Трябваше сам да вляза в стаята и да се появя пред голите хора като в стил "бум, вижте ме аз съм странния тип". Стана ми и още по-тъпо. Вратата обаче не беше напълно затворена, а съвсем леко открехната. Реших се да вляза, сложих моето изкуствено приятелско изражение на лицето си, и отворих вратата стоейки на прага и. Влизайки, видях в срещуположния край на стаята една развеселена чисто гола компания от момичета и момчета, с които майче си бяхме набори. В първия момент, в който ме видяха да влизам и да пристъпвам като дезориентиран към тях, те мълчаха и само ме гледаха. Това бе оня момент, в който се чудеха кой съм пък аз. Едно от момчетата каза нещо тихичко на останалите, не беше на английски, и след това един от тях подвикна весело към мен на английски:
- Еей, България? <прозвуча като въпрос>
- <още отдалече> Даа, България..

Вече приближил ги със багажа си в ръце, те ме подканиха да седна при тях. Имаше една табуретка от едната страна на масата, аз оставих нещата си на земята и седнах на нея. Двама трима от тях споглеждайки мен се заобръщаха и говореха нещо за мен на тези които бяха до тях. Същото момче ме заговори отново като ми каза:
- Ще бъдеш в нашата стая така ли?
- Ами да, Мария поне така ми каза.
- Супер, заповядай! <запознавайки се със всички подред той продължи да ми говори> -Тук е най-якото място от цялата къща, защото сме само младите. Видя ли какво пише на вратата?
- <замисляйки се> ... Мии, не? Не видях, какво пише?
- "Teens only" (Само за тийнейджъри). Тук сме само тийнейджърите, дъртите и ние сме отделно всяка година.
- Хах, защо така, мислех, че не се делите така..
- О, човек няма как да не сме отделно. Те живеят по един начин, ние по съвсем друг. Всички сме нудисти но те са си стари, нали се сещаш.. Те заспиват рано, а ние си лафиме до много късно тук, пием си биричка, ето там виж какво си имаме.. <и ми посочи една голяма стерео уретба на Philips, която лекичко думкаше и създаваше настроение>
- Значи при вас ще ми е добре <и го казах искрено>. Стоите до късно ли?
- Човек ние не спим! <смеейки се, а другите видимо го подкрепиха> Ще видиш ще ти е много яко при нас. Това легло оттатък <обяснявайки ми и с ръкомахане> което е точно до прозореца е твое, остави си нещата ако искаш и ела после, ако искаш стой пък се оправи после...
- <прекъснах го накрая> Ще отида оттатък да се оправя, след това ще дойда..
Стаята им беше доста голяма и разделена на две чрез един свод който минаваше през целия таван. В едната част им беше нещо като всекидневна, а в другата спалня. Имаше и баня и тоалетна към стаята, което си беше супер. В спалнята имаше четири големи спални, както и три по-малки единични легла. От всички едно от единичните легла само беше оправено и личеше, че никой не е спал на него. Това бе моето, това до прозореца. Сложих си куфарите на земята до него, свалих раницата и я оставих на леглото. Извадих от нея шишето си с вода и отпих няколко глъдки. Бях ожаднял от цялата дандания и притеснение. Започнах едно по едно да вадя нещата си- дрехи, храна, бельо, зарядните за телефоните ми и за апарата и да ги редя на близките до леглото ми ракли. Всичко това ми отне около петнайсетина минути, и още докато не бях свършил дойде едно от момичетата, чието име естествено бях забравил на момента след като се запознахме, и ми каза:
- Ние ще слизаме за вечеря, всички в къщата вечеряме в 22:00. Ако си готов тук ела с нас, или .. остави ги нещата после ще си ги оправиш?
- Ами.. Вечерята е задължителна за всички ли? Аз имам някакво ядене тук.. <глупаво обяснение от моя страна>
- Нее, всички присъстваме, трябва да дойдеш и ти. Ядем всички заедно, весело е ела да видиш, притесняваш ли се?
- Ами малко да.. В смисъл <оплетох се, не успявах да удържам погледа си, който постоянно изследваше тялото и> Добре.. Ще дойда и аз.
- ОК, ние тръгваме, като си готов слез долу, всички сме в дневната.
Каза това, и потеглиха цялата компания натам. Останах сам. Отдъхнах, и на фона на слабата светлина в спалнята седнах на леглото си, и пак отдъхнах. Още нареждах пъзела в главата си, пъзел, който караше в мен нещо притеснено да ври и кипи, с едно такова странно чувство, първосъздадено от оная моя област, ниско там под корема ми.

СЛЕДВА ЧАСТ 6 >>>