Как да открием смисъла на живота?

[defender]

Правилното не е продукт на човешки разум .............. когато си тръгнал по правилния път и почувстваш истинската съвършена истина в сърцето си всичко друго ще ти се вижда смешно и жалко от само себе си. .............. и ще я разбереш по това, че дори няма да можеш да я изразиш с думи и човешки средства, всичко ще се оказва бедно за да може да я изрази.

[Otis_Driftwood]

Правилното не е продукт на човешки разум ..............

А на кое?

Също така, нормално е всеки вярващ да изживява своята божествена истина като абсолютна. Когато вече си приел някаква позиция за истинна, много е лесно да си играеш на вървене по божествени пътища и да "чувстваш истината в сърцето си", наред с останалите сантиментални глупости. Това е лесно да се изиграе и е просто илюзия. Сериозно ли си мислиш ,че някакви хвърчащи чувства и усещания имат обективна, доказателствена стойност?

[defender]

Аз не съм критерии за доказателствена стойност, не го търся в себе си, не нещо в мен е причина да приема нещо и да вярвам в него, тази доказателствена стойност идва сякаш като някакъв дар и не извира от мене, не себе си и някакви свои изживявания поставям в центъра на тази доказателствена стойност, не те и предават цена, те са просто някакво следствие, доказателствената стойност е просто дар на вярата - не знам как до го обясня.

[Otis_Driftwood]

Аз не съм критерии за доказателствена стойност, не го търся в себе си, не нещо в мен е причина да приема нещо и да вярвам в него, тази доказателствена стойност идва сякаш като някакъв дар и не извира от мене, не себе си и някакви свои изживявания поставям в центъра на тази доказателствена стойност, не те и предават цена, доказателствената стойност е просто дар на вярата - не знам как до го обясня.

Как да не си критерий за доказателствена стойност? Доказателството е понятие в логиката, която пък е система от закони, отразяващи обективни закономерности в природата. Нашата психика е субективно отражение на обективната реалност, а това означава че промени в субекта водят до промени и във възприятието. При всички случаи процесът на опознаване, систематизиране, окачествяване и остойностяване на света е изцяло човешки. Всъщност понятието "ценност" или "стойност" най-точно се дефинира във философията като "релационно свойство на обектите" . Това ще рече, че стойността е релативна, тя е отношение и се определя от този, който придава стойност на нещата. Съвсем простичък пример за това са парите. Тези хартийки нямаха да имат никаква стойност, ако хората не им придаваха такава. Човешкия ум работи чрез логика, в която всяко съждение се оценява като истинно или неистинно според менталния инструментариум на индивида. Именно с това се обяснява как хората приемат различни неща за истинни - вътрешната система от връзки, която филтрира информацията е различна при всеки човек. Ето затова и всеки човек е критерий за доказателствена стойност, сам за себе си. Естествено почти всички хора използват и вече готови критерии за доказателствена стойност, като най-голям такъв критерии е обществото, във всичките му аксиоми, внушения, постановления и т.н. Аз също ги използвам, несъзнателно. Неизбежно е, предвид, че всеки човек е в голяма степен продукт на обществото и времето си. Именно тази обща система от критерии за доказателствена стойност в един по-генерален смисъл може да се разглежда като "разум" или "рационалност". Но носител на този разум е единицата, индивида, Целия човешки разум не може да се разглежда самостоятелно - той е само осреднена стойност на съвкупността от разума, присъщ на всеки един отделен човек.
Характерно за всяка вяра е, че обектите на вярване са външни за индивида, но това което не можеш да разбереш е че самите обекти не са толкова важни, а важен е вярващия, който стои зад тях и ги издига. Идеологии и религии на хиляди години биха изгубили стойността си мигновенно, ако ги нямаше вярващите. Човекът е двигател във всичко това, божественото в случая с религията е просто свойство на обекта на вярване, което пък допълнително засилва процеса. Божествения елемент променя качеството на доказателствения критерий. Затова и религиозното мислене е толкова разпространено, а и вярата като цяло, във всичките й измерения.

[defender]

Как да не си критерий за доказателствена стойност? Доказателството е понятие в логиката, която пък е система от закони, отразяващи обективни закономерности в природата.

в този случай доказателството се явява понятие на логика, но не на човешка логика, а на една друга по-висша логика.

някак си става нещо такова - вярата едновременно хем носи доказателствена стойност за нисшата човешка логика за удовлетворяване на ума, но и така, че в тази доказателствена стойност нашия ум се изумява и сам признава слабостта си пред тази доказателствена стойност и се смирява пред нея и нейното превъзходство, а хем и в същото време е убеден, че тя е истината.

[Otis_Driftwood]

в този случай доказателството се явява понятие на логика, но не на човешка логика, а на една друга по-висша логика.

Хаахахахаххаха..... Нямаш си ни най-малка представа за какво говориш, нали? Просто натъкмяваш понятия, които не разбираш, както ти изнася. То тъй много лесно и можем до утре да си спорим, но малка е ползата.

[defender]

не, няма да споря, не изпитам нужда да ти се доказвам, а и все пак ти си човек със свободна воля, не мога да се опитвам да ти се налагам.

[Otis_Driftwood]

Как и защо да се опиташ да ми даваш доказателства, като такива не съществуват, а и вярата изобщо не се нуждае от тях? Ако беше доказано нямаше да е вяра, а знание.

[defender]

Исках да кажа че нямам нужда да ти доказвам гледната ми точка към това, в което вярвам, а не да ти доказвам самото това в което вярвам. А иначе моята гледна точка сама по себе си е без значение.

[npp]

Защото всяка религия претендира, че е правилна вяра в истинския Господ Бог.Ти претендираш че следваш правилната вяра, и мюсюлманите се зоват ПРАВОверни, а виж дори и по тукашните земи християните се зоват ПРАВОславни. Само че пилешкият ти мозък така и не можа да проумее, че това са все проявления на един и същ процес, изцяло човешки при това ... А ти се пънеш, и защитаваш идеологии под претекст, че били "правилна вяра", и си вярваш .... и по-лошото - не си единствения. А в религиите толкова прозира човешкото, нуждата на малки хора от концепции и идоли. И в твоята религия прозираш самия ти. Въпросът е дали можеш да обърнеш взора навътре и да припознаеш себе си в нея? Едва когато познаеш себе си в цялата игра на богове и правилни вярвания, тогава ще разбереш колко несъстоятелни и примитивни са те. Но така или иначе за това се иска една вътрешна преоценка и себеосъзнаване, а за това явно още не е дошло време.

едно е да хулиш вярата дори и когато тя е съвсем правилна, а съвсем друго нещо е да упражняваш правилна вяра в Онзи, Който наистина е истинският Бог, или това е все едно да влезеш в хирургията на някоя болница и без въобще да разбираш от медицина да почнеш да критикуваш всяко действие на хирурзите там, докато съвсем друго е да учиш медицина и да бъдеш компетентен в тази област, така и е с вярата, или я упражняваш правилно и си компетентен поне до някаква степен в тази област, или не я упражняваш правилно и не си компетентен относно вярата, така както едно е да си хирург и да си провеждал успешно хирургически операции, докато съвсем друго е да не си извършвал успешно хирургически интервенции и да не си завършил успешно медицина, а вярата е най-вече проява на съвършена любов към всички човеци, което в библейските писания най-малкото се нарича "правда", понеже и е свързано с осигуряване на пълно спасение на всички хора, чрез изгонване на злите духове от засегнатите/обладаните, изцеляване на болните, възкресяване на мъртвите, и свидетелствуване на Доброто Слово, като всичко това е възможно единствено чрез вяра в истинският Господ Бог, понеже вярата е най-малкото верността към доброто, което най-малкото значи и отречение от злото, защото не жертвите, които не са извършители на злодеяние, но причинителите на зло другиму са посочвани за грешни в Писанието, няма как лаика в дадена област да научи специалиста в същата област как стоят нещата там, нито пък такъв лаик може да научи който и да е друг да разбира нещата от онази област, а правилната вяра не е нищо мъчно, но е въпрос на достатъчно желание и работливост за търсене на Онзи, Който наистина е истинският Бог основано на добри намерения, тъй като Той е системният Администратор на вселената, докато любовта към човеците е основната причина за съществуването и основният мотив за упражняването на вярата, защото ако нямаше грях, тогава нямаше и да има човеци под греха, а така (и) никой от хората нямаше да погине, и нямаше да има нужда от такава вяра, но понеже от седмият ден досега истинският Бог се намираше в състояние на полусън-полубудност и затова и имаше погибел за определени човеци, защото докато бе в това състояние Той се оказа в непълна състоятелност да се погрижи за всички и поради това имаше нужда от човеци, които да го събудят за да спаси погиващите/погиналите, и така, всеки, който се отрича от всичко, което му пречи да работи за всеобщото спасение в истинският Господ Бог, успява да намери тесният път, който води в спасение, но всеки, който упражнява вярата не заради всеобщото спасение в истинският Господ Бог, лесно може да се окаже че върви в направлението на широкият път, който води в погибел, ето защо вярата е въпрос на проява на съвършена любов към човеците, затова и е писано че "Бог е любов", иначе не би имало смисъл от такава вяра, понеже истинската любов кара човек да търси/призовава Онзи, Който наистина е истинският Господ Бог за пълно спасение на погиващите/погиналите хора, иначе ако не ги обича (толкова много), не би се (по-)молил (така усърдно) за това

"И тъй, като дойде Исус, намери, че Лазар бил от четири дни в гроба..... И рече: Где го положихте? Казват Му: Господи, дойди и виж. Исус се просълзи. Затова юдеите думаха: Виж колко го е обичал!... Исус, прочее, като тъжеше пак в Себе Си, дохожда на гроба. Беше пещера, и на нея бе привален камък. Казва Исус: Отместете камъка. Марта, сестрата на умрелия, Му казва: Господи, смърди вече, защото е от четири дни в гроба... И тъй, отместиха камъка. А Исус подигна очи нагоре и рече: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша(т.е. че послуша молитвата ми за възкресение(-то) на Лазар)... Като каза това, извика със силен глас: Лазаре, излез вън! Умрелият излезе, с ръце и нозе повити в саван, и лицето му забрадено с кърпа. Исус им каза: Разповийте го и оставете го да си иде." Йоан 11: 17-44,

"И каза им: Тоя род с нищо не може да излезе, освен с молитва [и пост](т.е. освен с добра молитва и загриженост за спасение(-то) в истинският Господ Бог)." Марк 9: 29,

"Възлюбени, да любим един другиго, защото любовта е от Бога; и всеки, който люби, роден е от Бога и познава Бога. Който не люби, не е познал Бога; защото Бог е любов. В това се яви Божията любов към нас, че Бог изпрати на света Своя единороден Син, за да живеем чрез Него. В това се състои любовта, не че ние сме възлюбили Бога, но че Той възлюби нас и прати Сина Си като умилостивение за греховете ни. Възлюбени, понеже така ни е възлюбил Бог, то и ние сме длъжни да любим един другиго. Никой никога не е видял Бога; но ако любим един другиго, Бог пребъдва в нас, и любовта към него е съвършена в нас. По това познаваме, че пребъдваме в Него и Той в нас, гдето ни е дал от Духа Си(сиреч, от Любовта Си). И ние видяхме и свидетелствуваме, че Отец прати Сина Си да бъде Спасител на Света. Ако някой изповяда, че Исус е Божият Син, Бог пребъдва в него, и той в Бога. И ние познаваме и сме повярвали любовта, която Бог има към нас. Бог е любов; и който пребъдва в любовта, пребъдва в Бога, и Бог пребъдва в него. В това се усъвършенствува любовта в нас, когато имаме дръзновение в съдния ден(т.е. когато имаме Любов за спасението на всички човеци дори и в най-критичен моменти), защото, както е Той, така сме и ние в тоя свят. В любовта няма страх(т.е. в Любовта няма страх от това да се работи за спасението на всички човеци), но съвършената любов изпъжда страха; защото страхът има в себе си наказание(т.е. неспасение/погибел), и който се страхува, не е усъвършенствуван в любовта. Ние любим [Него], защото първо Той възлюби нас. Ако рече някой: Любя Бога, а мразя брата си, той е лъжец; защото, който не люби брата си, когото е видял, не може да люби Бога, Когото не е видял. И тая заповед имаме от Него: Който люби Бога, да люби и брата си." 1 Йоаново 4: 7-21