На горещия стол е... Electra

[LadyDi]

Ако говорим за душевна болка, то се колебая между раздялата с последната ми приятелка и ежегодното отпадане на българските отбори от евротурнирите. И на двете си поревах/вам доста.

хах добре бе

и аз харесвам

[skatew]

Ще обясниш ли произхода на ник-а ти и неговата история във форума ?

той го направи

[marilyn]

Добре, това вече не го очаквах, Н.!

Всъщност, преди мислех, че си ме разкрил!

[anonymous768631]

Никога не бих предположил, че си marilyn. А ти имаше ли подозрения?

[marilyn]

Никога не бих предположил, че си marilyn. А ти имаше ли подозрения?

Не, никакви. Но видях темата, прочетох Вальо от Хасково, учи "Журналистика" и вече всичко ми стана ясно.

Въпрос от мен: Защо не учиш по ТМО, а киснеш във форума?

[anonymous768631]

Ха...

Въпрос от мен: Защо не учиш по ТМО, а киснеш във форума? Уплътнявам 1 час между нощна смяна, работа в радиото и пак нощна смяна. Не трябва да заспивам, защото не съм спал от има няма 35 часа вече и няма да се събудя за работа. Но това надали те изненадва.

[girlwithblueeyes]

Продължавам

1 Какво смяташ за сегашното положение на Юнайдет?
2 Луис Суаре сбърка ли че премина в Барселона?
3 Трябва ли селекционера на Испания да заложи на нови играчи предвит положението на световното ?

[marilyn]

Уплътнявам 1 час между нощна смяна, работа в радиото и пак нощна смяна. Не трябва да заспивам, защото не съм спал от има няма 35 часа вече и няма да се събудя за работа. Но това надали те изненадва.

Разбирам те и не ме изненадва. Ще се видим на 9-ти!

[anonymous768631]

С уточнението, че от години не следя западен футбол...

Продължавам

1 Какво смяташ за сегашното положение на Юнайдет? Юнайтед пак няма да влязат в топ 4. Simple as that.
2 Луис Суаре сбърка ли че премина в Барселона? Луис Суарез направи най-силния сезон в кариерата. Подобен успех той нямаше да повтори нито в Ливърпул, нито в Барса, така че съм по-скоро неутрален.
3 Трябва ли селекционера на Испания да заложи на нови играчи предвит положението на световното ? Силното испанско поколение беше фойерверк. Да, много сериозен фойерверк, обстоятелствата се стекоха максимално добре за тях и те спечелиха всичко. В момента това грандиозно поколение е изчерпано, а нови от сравнима класа почти няма. Младите испански играчи са прехвалени, а треньорите им никога не са били силни. Испанските успехи се дължаха не на тактиката на треньора, а на методиката на тренировките в младежките академии. Предишното(вече) поколение играчи на Испания имаха уникалния шанс предшествениците им да са слаби. Така те получиха шанса да се развият максимално и да натрупат опит. Вия на 20-21 нижеше голове за Валенсия, Фабрегас от малък беше капитан на Арсенал и т.н. Новите играчи, които тепърва ще влизат в националния отбор на Испания, нямаха този шанс. Звезда на бъдещия им отбор се очертава Педро. Това само по себе си е достатъчен показател за мен.

[paradosou]

Не бих спрял на едно място. По-добре да се самоубия от глупост, отколкото да си умра в чакане на помощ.

Така, така .
Коя е най-интересната лекция, на която си присъствал?
Кога според теб хората са най-искрени? Пак безкрайно субективен въпрос, ама ще го преживееш. Спомена нещо за влакове, там обстановката непринудена ли е?
София привлича ли те по някакъв начин?

[SHPAIdURmeN]

той го направи

ДААААААА и да умра от търсене.

За тези като мен :

Защо kartacha? Знаеш ли книгите игри? Един много весел жанр интерактивни четива, в които героят си самият ти. Това, как ще се развие историята, зависи от само от теб. Е, те бяха много популярни преди. Та имаше една книжка(поредица от три книжки по-скоро) "Трошача". Аз си го перифразирах на Картача(като държа да се пише с А, а не с Ъ). Така си именувах първия акаунт и първия герой в Battle.net на Diablo II. Това е още в пети клас, примерно. И оттогава си остана. Така съм навсякъде. Не смятам да си променям ника. Кефи ме някак да контрастира на интелектуалното ми ниво.

[anonymous768631]

(отговар)

Така, така .
Коя е най-интересната лекция, на която си присъствал? Имаше нещо... Хмм, ама не помня. Не съм ходил на много лекции като цяло. Сещам се за една лекция по Международна журналистика, в която ставаше въпрос за възникването на журналистиката. Много силна лекция.
Кога според теб хората са най-искрени? Пак безкрайно субективен въпрос, ама ще го преживееш. Когато общуват с непознати. Например из форумите. Спомена нещо за влакове, там обстановката непринудена ли е? Относително непринудена е, защото пак си заобиколен от непознати.
София привлича ли те по някакъв начин? Ами, засега ме привлича само с университета.

[bloodyF]

Само последната страница четох, съжалявам ако се повтарям, ама..

Колко си висок?
Слабо,атлетично или пухкаво тяло имаш? А какво предпочиташ да има половинката ти?
Кой номер обувки носиш?
Имаш ли си приятелка? Ако да-от колко време сте заедно?
Откъде си?
Какво те дразни в София? А в България? Какво би променил, ако имаше възможност?
Какво те дразни у теб самия? Опитваш ли се да го промениш?
Беше ли на море? Лято или зима? Шоколад или сладолед? Бира или вино?
Каква зодия си? Вярваш ли в зодии?

[SHPAIdURmeN]

Аз имам въпрос към задаващите :

Защо сте приятно изненадани ?

[nIkEnCeTy_bE]

Аз имам въпрос към задаващите :

Защо сте приятно изненадани ?

Защото за тези, които сме наблюдавали мненията му от преди, е винаги приятно да срещнеш същият оптимизъм, сериозност и харизматичност в отговорите на един човек. Отделно от това е крайно време да спрат да се повтарят хората на този стол. Аз лично си затвърдих още веднъж положителното мнение за него.

[anonymous768631]

Ето, пак закъснявам...

Само последната страница четох, съжалявам ако се повтарям, ама..

Колко си висок? Приблизително 1,79.
Слабо,атлетично или пухкаво тяло имаш? Пухкаво, атлетично тяло имам. За да съм точен - набит съм, доста здрав, но имам и солидна пухкавост. Малко като боксьор от тежка категория, ама без скила. А какво предпочиташ да има половинката ти? Месото е за мъжете. Кокалите са за кучетата. Но почти никога не ми излизат сметките, както съм ги мислил.
Кой номер обувки носиш? 44-46. Зависи от модела.
Имаш ли си приятелка? Ако да-от колко време сте заедно? Нямам си.
Откъде си? От Аскуу, сиреч Хасково.
Какво те дразни в София? Пренатоварено от хора. Все някой за някъде бърза. Инак е яко, че има много млади и идейни хора, особено в Студентски, но като цяло ми е с повече минуси. А в България? Песимизмът на хората, които живеят в нея. Дразни ме и че няма директна ЖП линия от София до моя роден град. Минават се едни села там, ужас. Какво би променил, ако имаше възможност? Влакчетата. Обичам да си играя с влакчета.
Какво те дразни у теб самия? Това, че винаги закъснявам. Опитваш ли се да го промениш? Вече не. Осъзнах, че е изцяло извън моя власт. Обстоятелствата си се подреждат така, че да закъснея точно толкова, колкото трябва. Май де...
Беше ли на море? Не. Лято или зима? Зима. Мразя жегите и те ме мразят. Шоколад или сладолед? Сладолед. Бира или вино? Бира.
Каква зодия си? Риби. Вярваш ли в зодии? Вярвам. Съществуват. Дори всеки ден чета за тях по вестниците! Ако имаш предвид дали вярвам, че това, на коя дата съм роден(приблизително), ме определя като характер - то отговорът е не.

[bloodyF]

Оптимист, песимист или реалист си?
Интроверт или екстроверт?
Обичаш ли по дискотеки и барове да ходиш? А да се разхожаш в парк, гора, поле?
Суеверен ли си?
Какво обичаш да ядеш?
Последната книга, която прочете? Хареса ли ти?
Любима книга и филм (или автор/режисьор) ?

[anonymous768631]

Не четеш, Кърваво Фъ... Не че аз бих се чел.

Оптимист, песимист или реалист си? Оптимист до гроб.
Интроверт или екстроверт? На периоди. Предимно екстровертна личност съм.
Обичаш ли по дискотеки и барове да ходиш? Категорично не. Ходя по максимум веднъж годишно и то по много сериозен повод с приятели/колеги. А да се разхожаш в парк, гора, поле? Не. Обичам да стоя по пейки. Мразя ходенето. Някъде по-нагоре съм и обяснил защо.
Суеверен ли си? Не. Понякога, когато иде реч за спорт, ставам. Така е с всички спортисти и спортни фенове. Няма бягане от това явление.
Какво обичаш да ядеш? Много неща. Аз съм единственият човек, който познавам, който яде абсолютно всичко, което обществото ни приема за ядивно. Нямам капризи. Любимите ми ястия са ориз със зеле на фурна, агънцето по Великден, шкембе чорба.
Последната книга, която прочете? Камъче в небето на Айзък Азимов. Хареса ли ти? Да, доста увлекателно четиво. Жалко, че беше кратичка.
Любима книга и филм (или автор/режисьор) ? Писал съм по-нагоре подробно, но сега лаконично ще се повторя. Филми не гледам почти и надали ще е уместно да излъча някой. Не се сещам на прима виста. Книга, може би, "Без дом" на Ектор Мало.

[DisappointedDreamer]

какви качества трябва да притежаваш, за да "успееш" на този свят?
а за да се харесваш на него?
може ли да сме приятели с всички? да харесваме всички? защо не?
съществува ли "доброто влияние" като понятие?
защо трагичните елементи на дадено събитие/присъстващи в живота на даден човек, са тъй очарователни и интересни?

съгласен ли си със следния цитат:

The real drawback to marriage is that it makes one unselfish. And unselfish people are colourless. They lack individuality.

защо?

[anonymous768631]

какви качества трябва да притежаваш, за да "успееш" на този свят? За да успееш в професионален план, трябва да си на първо място добър в това, което вършиш. На второ и на трето трябва да си пробивен и постоянен. За да успееш като човек, трябва да си на първо място човек.
а за да се харесваш на него? За да се харесваш на света? Дано съм разбрал правилно. Ами, за да се харесаш на света трябва да има доста малко информация за теб, но всеки да я има тая информация.
може ли да сме приятели с всички? Не. Има хора, които не могат да бъдат приятели, както и не оценят приятелството. С тях трудно ще сме приятели. да харесваме всички? Да, защо не. Аз харесвам всички, защото са хора. Обичам хората. А това, да харесваме всички отделни индивидуалностти, надали е възможно. защо не? Да се чете като "Защо не можем да харесваме всички индивидуалности?": Чисто логически можем да обясним симпатиите си към различни индивиди чрез съвкупност от качества, които харесваме или не, и тяхното наличие или неналичие в индивида. Тук не говорим за приятелство, което е градено с години. Аз например не харевам особено много повечето си приятели, но са ми приятели, защото имаме минало, и ми създават увереност, че имаме и бъдеще(бати поетичното). Например, харесвам Пешо, защото е весел, прозорлив и не е злобен и злопаметен. Дразни ни само, че е мързелив. Де факто го харесваме, защото притежава a и b и не притежава c и d. Впечатлението разваля единствено качеството e. Чисто като формула за мен би трябвало да изглежда така: (A-B)/C, като A са положителните качества на индивида, B са отрицателните, които индивидът не притежава, те се изваждат, защото са с отрицателна стойност и така стойността в скобите расте, а C са лошите качества, които индивидът притежава. Деля общото на тях, а не ги събирам, защото приемам, че по презумпция хората сме по-наблюдателни за недостатъците на другите. Но c и d, които той не притежава, са качества, които някой друг притежава. На практика те са утвърдени като валидни понятия, защото ги притежават достатъчна критична маса от души, които да ги утвърдят като валидни. Така излиза, че математически може да се спретне свят, в който всички да са обект на харесване за някого спрямо индивидуалните му предпочитания. Само трябва да бъдат изградени личности, които не притежават много качества в групите B и C, съответно качества c, d и е. Отделно, те трябва да преобладават в група B, а не в C. Но именно наличието им в група C ги валидира като понятие. Така ако приемем, че живеем в свят, в който качество x, което се схваща като лошо от някой индивид, не е разпространено в достатъчна критична маса от групи C на различни индивиди, както по презумпция трябва да е в свят, в който "лошите" качества са малко разпространени, то ще е невалидно мерило за характера. Следовално няма да присъства и в група B, тогава спокойно може да не възприемаме въобще ефекта му в пресмятането. Както вече стана въпрос, по презумпция хората са по-наблюдателни към лошото, затова ако в един свят няма или няма достатъчно качества, които да се схващат от един индивид като лоши, достатъчни за индивида да диференцира другите индивиди, то някои от "добрите" качества ще изпъкнат като по-лоши от другите и ще бъдат отделени в друга група.
Накратко и по-разбираемо - хората имат нуждата да делят нещата на добри за тях и лоши за тях. Ако приемем, че има трима души, които да означим с оценка спрямо това колко са добри според някой - А(10), Б(6) и В(3), то А ще е доброто, В ще е лошото, а Б ще е по-скоро лошо, защото е по-близо до В. В тази среда А ще се схваща като абсолютната доброта, а В като абсолютна лошотия. Но в друга среда, в която В го няма, Б ще се схваща като абсолютното зло, защото реално е най-лошото, което е в наличие.
Ох... Пак се отплеснах.
съществува ли "доброто влияние" като понятие? Не съм сигурен, че е речниково... Но съм се убедил, че хората си влияят един на друг, дори и в добрия смисъл на думата.
защо трагичните елементи на дадено събитие/присъстващи в живота на даден човек, са тъй очарователни и интересни? Защото внасят цвят и служат за мерило. Ако няма неща, които да схващаме като лоши/тъжни, то как ще схващаме други като добри/весели на базата на първите?

съгласен ли си със следния цитат:

The real drawback to marriage is that it makes one unselfish. And unselfish people are colourless. They lack individuality. Не.

защо? На първо място marrige-а въобще не бива да се възприема като нещо, което е повратна точка. Той не променя хората, напротив, той е демонстрация от страна на хората, че са се променили. Отделно не съм съгласен, че бракът те прави неегоистичен. Може връзката с някого да отнема част от егоизма в някои аспекти, но винаги си има аспекти, в които човек остава егоист. Последното изречение дори не го коментирам, защото е тотален булшит. Но доказва в някаква степен, че хората имат повече око за лошото. А и наистина не мога да установя някаква връзка между егоизъм и индивидуалност.

Толкова от мен по тия въпроси.

[nIkEnCeTy_bE]

1. Опиши нещото, което те кара да се усмихнеш, щом влезеш в студиото. Какво те зарежда там.
2. Какво би правил, ако не се разбираше с колегите си? Щеше ли да се откажеш да работиш това?
3. Водиш ли си график за деня?
4. Подаряваш ли подаръци на вашите/близки за празниците?
5. За какво най - много си благодарен на родителите си?

[anonymous768631]

Голям интерес вярно...

1. Опиши нещото, което те кара да се усмихнеш, щом влезеш в студиото. Какво те зарежда там. Няма как да ти обясня, щото не си влизала в студиото на Реакция. Човече, това не е точно място. То е като живо създание. Има си излъчване, ако можеше да говори, щеше да има много какво да каже. Не вярвам, че може да има сграда, към която да мога да се привържа(изключвам стадионите), но студиото тотално ми разби представите. Тия дни обещавам да ти представя студиото. Да, даже вече имам план как.
2. Какво би правил, ако не се разбираше с колегите си? Щеше ли да се откажеш да работиш това? Не мога да си представя цялата ситуация. В смисъл, че ние сме сериозен екип, в който различни хора имат търкания по различни въпроси. Всеки си има мнение и умее да го отстоява. Въпреки това сме си близки, харесваме се и се уважаваме. Обаче да не се разбирам с тях, не мога да си представя. И все пак, по-скоро щях да се пробвам да се докажа пред хората, ако не ме харесваха. Не знам. Наистина не мога да си го представя.
3. Водиш ли си график за деня? Не, никога. Не си правя планове. Често си имам уговорки предварително, но да седна под час да си разписвам всичко... Не, не, не, благодаря.
4. Подаряваш ли подаръци на вашите/близки за празниците? Почти не. Ако ми хрумне нещо оргинално само. За мен не подаръците, а ежедневните жестове, разговори и т.н. са истинското признание. Не че правя жестове или разговарям много често с нашите, ама то си е от мен. Такъв съм. Поне осъзнавам, че това е реално важното.
5. За какво най - много си благодарен на родителите си? Че не съм си изкарал детството в някой дом или нещо такова, може би...

[paradosou]

Най-ранният ти детски спомен...?
Направи ли хубав обзор към себе си? Досега кое те провокира най-много?
Кое смяташ че най-много те развива като личност?
Гледал ли си 'Търси се'? Какво ти е мнението?
Ако аз съм, да кажем, актриса, а ти трябва да ми вземеш интервю, как би започнал? Ще има ли акцент върху определен тип въпроси? По какъв начин би се постарал да е интересно за зрителите?
(Част от) биография на известен човек, която те е грабнала с нещо...?

[anonymous768631]

Най-ранният ти детски спомен...? Бях на...абе, много малък. На 2 примерно. И сестра ми се беше ударила по някакъв начин в ъгъла на стаята, в стената, когато си играеше. Нямам идея как точно, може да е паднала или нещо. И аз като добър голям брат отидох да се карам на стената, че я е ударила.
Друго пак от тия години, спомням си, че като с малки със сестрата си играехме на крави(не ме питайте как се играе, просто идете в някоя чалготека по баловете). И точно когато слизахме от паша, съответно леглото, паднах някак и си набих главата в ръба на бюрото. Тя, разбира се, се разцепи. После имам спомен от няма и час по-късно в болницата. Майка ме държи на ръце, от шепите и тече кръв, чакаме в чакалнята в болницата. Тогава ми беше направило впечатление някакво от тия здравните работи, което имаше картинка майка, която кърми дете. Много се бях замислил за кърменето тогава, доколкото едно дете може да разсъждава особено последователно и задълбочено. Чудех се защо майка ми не ме кърми и такива работи. Да, спомням си и един откъслечен момент, пак на тия години, в който със сестра ми пробвахме вкуса на тревата...не, не, не сме пропадняци. Тревата, дето растеше до кладенеца на село. Да, пак си играехме на крави.
Направи ли хубав обзор към себе си? Чакай, чакай. Какъв обзор към себе си? Спортният термин и предлогът, както и липсата на контекст не ми позволяват да разбера въпроса. Досега кое те провокира най-много? Кое да ме е провокирало от кое?!
Кое смяташ че най-много те развива като личност? Малките отклонения от пътя, които правя, за да си спестя главоболия, бидейки нормален и несъвестен, оправдавайки се, че е нормално и търсейки всевъзможни обяснения, чрез които да се изкарам морално ненакърнен пред себе си. Тая вътрешна борба със себе си и разсмисъла ми над нея ми дават много.
Гледал ли си 'Търси се'? Какво ти е мнението? Не, не съм го гледал. Почти не гледам телевизия.
Ако аз съм, да кажем, актриса, а ти трябва да ми вземеш интервю, как би започнал? Надявам се никога да не работя в медия, в която ще интервюираме хората без конкретен повод. Разбирай, че по принцип ще ти дам шанс да се представиш на хората, ще включа и едно изречение, с което да обясня защо те интервюирам. Зависи и от средата. Базово ще изглежда така:
- в радио - "На гости ни е Катерина, която изигра Цеци в популярния сериал "ИзподМивката". Катя, представи се на нашите слушатели."
- в писмен вид - предварителен увод в размер на 6-7 изречения в различно каренце. Въпросите бих почнал с: "Здравей, Катя, представи се първо - какво учиш, какво работиш, как са матяш, как го движиш..." Но в самото издание би отишло редактирано като "Здравей, Катерина. Първо ще те помолим да се представиш на нашите читатели."
- в телевизия - Изтърканото "До мен е Катерина (камерата леко зуммва към нея, но аз все още съм в кадър) или Цеци от сериала "ИзподМивката", а сега е време за реклами."
В общи линии най-важното е потребителят да знае с кого общувам и с какво той е интересен. Затова няма как да почна с друго, освен с представяне. Освен, разбира се, ако не си някоя супер звезда, която всички познават. Ще има ли акцент върху определен тип въпроси? Разбира се. Именно затова интервю се прави, когато има повод за него, така си има и нещо, което да влезе по-сериозно в самото интервю. Не че отричам 2-3-те общи въпроса от ежедневието на интервюирания, ако е публична фигура особено, но не може безцелно. Ето така не се прави: ЛИНК! По какъв начин би се постарал да е интересно за зрителите? Обикновено си представям, че потребявам интервюто вместо да го правя. Понякога имам забивания, което е кофти за радиото, но така определено ти идват интересни въпросите. Държа по-къса дистанция(не физически), това се усеща в радиото и е важно. Друго е, че си имам в някаква степен таланта да чета хората и техните емоции. Горе-долу съм си изградил умението да направлявам разговора така, че да се стигне до темата, която искам(това при интервюто мога да направя просто с въпрос, но е важно да го умееш, за да получиш отенъците, които търсиш). Сиреч, мога да предразполагам хората да ми говорят. Талант и практика, натрупана през годините бидене на носна кърпичка на доста приятели и познати.
(Част от) биография на известен човек, която те е грабнала с нещо...? Не чета такива неща. Гледам да "пиша" собствена.

Добре, нормално ли е всеки отговор да ми се получава километричен? Надявам се да не дразни.

[paradosou]

Направи ли хубав обзор към себе си? Досега кое те провокира най-много?

Зададените ти от всички въпроси визирах и с двата въпроса. Тавтологията пък визира тавтология . Как да е, явно съм талантливо неточна.
Катерина беше добре, ама Цеци и "ИзподМивката"... уоу.
Айде лека на всички .