Каква беше на 6?
Ученичка в първи клас. Послушна, любопитна и дразнеща с безброй въпроси.
Ами на 16?
Срамежлива в общуването си с момчета и непознати, откровена в мненията си пред близки и приятели. Често съм си патила от голямата си уста.
Изобщо как те промениха тийн годините?
Те тийн годините на практика не те променят, а те изграждат. Иска ми се да вярвам, че станах по-отворена в общуването си с хората, по-тактична, ако щеш. Моят пубертет беше сравнително спокоен (или поне така казват нашите). Не съм имала бунтарски периоди... е, падала съм си по неподходящи хора, парила съм се, но като цяло, мисля, че добре преживях тийн годините 
Как се срещнахте с половинката?
Тук, във форума
От мнение на мнение, през ICQ, до на живо.
Веднага ли те грабна, или си го набеляза по-късно?
Още преди да се видим на живо имаше тръпка. Но след като го видях, веднага ме грабна 
Имаше ли по-активен в началото?
Той. Аз имах повече притеснения в началото заради разстоянието. С течение на времето (и въпреки една раздяла), той успя да ми докаже, че не е непреодолим проблем, ако има желание.
Как искаш да ви се развие връзката занапред? (пх, тук стана много лично

)
Ами да ти кажа честно, стигнали сме етап, в който ни е доста добре. Той е най-добрият ми приятел, човекът, на който разчитам безусловно за всичко. От тук нататък можем само да ставаме по-здрави като единица и да си направим деца 
Какво мислиш за патриотизма?
Патриотизъм означава любов, обич към родината и желание за опазването ѝ, възхищение от националните постижения, привързаност към земя, език и традиции. Без патриотизъм, една нация е като изгубена. Много често обаче понятието се бърка с шовинизъм и краен национализъм, което носи негативните нюанси.
Имаш ли желаните приятели? Ако да - често ли си контактувате и какво правите обикновено заедно?
Имам ги, да. Контактуваме често, дори и да не е на живо. В смисъл, технологиите днес правят общуването възможно, дори да сте далече като физическо разстояние. Благодарна съм за приятелствата си, ценя ги много и съм готова на много за тях.
С какво ще се заемеш, ако си министър на образованието?
От доста време не съм се интересувала живо какво точно се случва в образователната сфера, но имам усещането, че е нужна някаква реформа в изучавания материал, в заплащането на учителите и в дисциплината, която се налага в училище.
Според теб кое се постига най-трудно като става въпрос за ошлайфане на характера и сдобиване с желани качества? /дано съм си задала достатъчно ясно въпроса, че явно имам талант да говоря с отвлечени понятия/
Най-трудно се постига превъзмогването на личността и собствените склонности към определени (не)действия. Ако си способен да превъзмогнеш инстинкта за съхранение на Аз-а (не опазване на физическата неприкосновеност, а в оня смисъл, дето често опростеничко се нарича егоизъм), тогава няма пречки да се сдобиеш с желаните качества.
Би ли се видяла с психолог? Евентуално при какви обстоятелства?
Бих. Аз съм емоционална по природа, дори и това да няма външно изражение. Много трудно преживявам разни неща, обикновено ги държа дълбоко в себе си до последно. Приятелствата и близките, с които можеш да говориш, не винаги са най-подходящият съдник, защото са пристрастни. Един външен човек може да ти даде безпристрастна оценка.
Четеш ли от време на време научни изследвания (от която и да е област)?
Рядко. Трябва особено да ме вълнува дадена сфера, за да се хвана с това.
Харесваш ли 'Търси се'? Ами 'Господари на ефира' xD?
Харесвам.
Някое голямо разочарование...?
Имала съм няколко големи разочарования по отношение на хора около мен. Но пък си давам сметка, че не мога винаги да очаквам всеки да действа според моите разбирания. В тоя ред на мисли се старая да не тая лоши чувства.
'Предпочитам 2 тлъсти порока пред десетина постни добродетели' ~ мнение?
За какво са ми тия пороци?
Предпочитам добродетелите, били те и постни. Някой ме пита нагоре дали съм с положителна нагласа - опитвам се. Опитвам се винаги да виждам първо доброто в хората.
Може и на други да съм го задавала тоя въпрос, ноо какво да се прави, всеки път ми е любопитно да проучвам нагласи, та: 'Успех, постигнат с МНОГО труд, е селски идеал' ~ пак какво мислиш за това донякъде арогантно схващане?
За първи път го чувам това схващане. Аз съм на мнение, че нищо в този живот не идва даром и не бива да идва даром. Успехът е успех, само когато истински си се борил за него. Само тогава ще съумееш да го оцениш като такъв. Ако това е селски идеал... съжалявам хората с градски разбирания 
И ти ли предпочиташ реалните запознанства пред тия, които се случват онлайн? Какво дават едните и какво - другите?
В онлайн пространството всеки може да бъде какъвто поиска. Предвид любопитната ми природа, предпочитам реалните запознанства, защото можеш да прецениш до колко истински човек стои пред теб. Но нещата толкова се изкривиха, че хората все по-рядко общуват на живо. Няма нищо лошо в онлайн общуването, но да наречеш някого приятел само след няколко чата... е абсурдна идея. Запознанство добре, но за да прерасне в някакъв вид привързаност (не само любовна връзка), в един момент това трябва да се пренесе на реалното игрално поле 
Игри играеш ли?
Преди години играех повече. Сега не ми остава време и обикновено разцъквам нещо разтоварващо във фейсбук например.
Щом живееш във Варна, качвала ли си се на кораб? Хаха. Как беше?
Качвала съм се, но не във Варна. Приятно е. Различно. Някак... енергизиращо.
Потребители, които ти липсват?
Липсва ми агитката от Всичко тийн накуп 
Ами аз как ти се струвам

?
Добре ми се струваш
Без да те обиждам, но рядко си създавам конкретни мнения само от няколко мнения във форума. Във всеки случай, не си ми се набила негативно в очите 
Най-отблъскващото у хората е...?
Лицемерието. Всичко би било много по-лесно, ако си общувахме открито и във всеки един момент знаехме как се чувства другия спрямо нас.
А най-привлекателното...?
Чувството за хумор 
Ако трябва да опишеш изчистена своя представа /т.е несъдържаща смесиците и взаимопроникването на характерни черти между половете, които предизвиква днешния свят/ за привлекателен като характер мъж и пак сносна като поведение жена, какво би казала?
Те двете неща много се припокриват. И двамата трябва да разбират другия и да се съобразяват. Мъжът трябва да е достатъчно чувствителен и достатъчно силен, за да накара жената до него да се почувства жена - закриляна и желана. Жената трябва да е достатъчно смела и достатъчно емоционална, за да бъде мъжът до нея пълноценен като мъж. Харесвам идеята за мъжът закрилник и закриляната жена, но това не значи някой дето ми тропа по масата срещу една разлигавена мадама.
Струва ми се, че не ти схванах добре въпроса обаче...
Некоректно са ми зададени последните 2 въпроса, ама нейсе...