спрете
да спамите
А ти какво правиш ? + че Кал отговаря избираемо.Първоначално написано от 102thedream
искаш ли да седнеш на стола преди другия да е станал
да ти намести калника
Аз съм бил на стола вече ;д.
Нямам повод да не ти вярвам, пък и не те познавам, затова залагам на положителната презумпция ;д.
Това прозвуча мръсно. Мой ред беше да го кажа ;д.
И да, и аз не искам да спамя тук.
бааси спрелите глави чуек
уродска раута
А така накарай ги да се засрамят.
Редувам, за да не скучае никой от питащите.*може ли да те помоля да отговаряш на въпросите на всеки по отделно, както е правено преди това. така се губи нишката*
Но ако и другите предпочитат да карам подред, ще.
Времето, каквото и да разправя Клифърд Саймък, НЕ е най-простото нещо.Всъщност едва наскоро си дадох сметка, че в часовете по физика или не сме го дефинирали, или дефиницията ми е улетяла от главата...
Най-ярко помня колко е разтегливо от един футболен мач в училище, когато останах сам срещу празна врата. (Чудо на чудесата, като се има предвид, че принципно играех „последното острие на защитата“ – през мен жив нападател не биваше да минава...) Засилвам се, значи, към тая празна врата, гот ми е... и в следващия момент се спъвам. На равното. И летя. Цяаааааала половин секунда. Която беше като половин вечност: помня, че си помислих „Точно сега ли, бе? Точно на мене?“ и „Господи, тоя чакъл ще боли“, и „Пичовете ще се спукат от смях“, и още неща...
Има една книга, „Розата на света“ („Роза Мира“, Rose of the World), която твърди, че на други нива от съществуването има не само пространствени, но и „времеви“ измерения: във всяко времето тече с различна скорост, а ние си избираме „с колко“ да се движим. Заради преживелици като горната съм склонен да ѝ вярвам.
Зелени: старая се да се грижа за общия ни дом. (Любопитно е колко малко хора си дават сметка, че така наречените „природозащитници“ всъщност преди всичко мислят за човечеството. Природата няма нужда да я защитаваме – тя се е оправяла без нас и ще продължи и когато ни няма. А внуците ни дали?) За още.
Активни: всичко, което правим (и не е обърнато изцяло навътре, към самите нас или най-близкото ни обкръжение), е форма на „политика“. Ако нещо в света ни не ми харесва, търся начини (и сподвижници) да го подобря. Хората, които ни натякват, че „политика“ е мръсна дума, работят за схемата „Когато се отдръпнат отвратените, остават само отвратителните“.
Анархистични: в смисъл на „самоорганизиращо се, равнопоставено действане“. Без йерархия, шефове и слуги. Установил съм, че съм най-продуктивен, мотивиран, а и щастлив точно в такива среди. Впрочем мисля да спретнем една симулация на анархистична общност по време на тазгодишния пътуващ университет „Място за бъдеще“. Ако някой иска да пробва, още има места.
И еволюиращи.
Тракам по клавиатура минимум 6-7 часа на ден... накрая почват да болят китките.Стигал съм и до тендовагинит в един по-програмистки период. Слава богу, отмина.
Гледам да чета повече, да пиша по-малко. Светът ни преля от писатели; читателите... де са читателите?
Щъкам и по други форуми. Най-често тука: http://choveshkata.net/forum/index.php
Има ги!!!
И съм особено ненаситен в търсенето им. Част от мен си протяга пипалестите псевдоподи към част от вас и в тоя момент... *муахахахаха*
С една от НАЙ-сродните ми души се запознахме така:
Пиша аз разни работи във форумите на dir-a. Скарвам се с някакви модери. Някакви потребители ми се притичват на помощ. Накрая сформираме нов форум („Фантазия“, която по-упоритите търсачи сред вас ще открият от горния линк). С Roheryn три месеца помежду ни тече форумна обич – чиста, необуздана, необременена и необременяваща.
„Знаеш ли, аз всъщност съм „тя“ – да, да, знам, че няма значение, но ми става жал, като се мъчиш с тия „прекрас~e~н~а“ през цялото време
„Къде и кога?“ – изцвилвам.
„А после мога да те закарам до София.“
„Уха!“
На другия ден я чакам край един от натоварените пловдивски булеварди. Някакъв глас на разума ми мърмори: „Добре де... ти всъщност изобщо не я познаваш. Например що за шофьор е?“ Аз му се хиля.
Тя пристига с едно зелено чудовище (опел, мисля... така и не се научих да ги отгатвам), от грешната посока. Аз махам от отсрещния тротоар. Чудовището забавя ход, замира, за да пропусне насрещните... и после се завърта около оста си и заковава пред мен. Честно. Така го видях тогава, и сега го виждам така. Гласът на разума колабира, аз ѝ се хиля, смачкваме се в прегръдка, отпрашваме.
После, на магистралата, някакъв тип набива пред нас спирачки. Рох намаля, заобикаля го, наругава го, и си продължава репликата. В рамките на половин секунда. (Какво за времето?
Пълното доверие е една от съставките в теста за сродни души.
Всеки, който не се възприема за „завършена личност“. Търси. Надгражда. Разширява. Дълбае.
Някои си личат отдалече. Например Мария Белчева и Давид Мавродиев.
кален ли ти е мозъкът?
ама не закален, а просто лайнян.. ;/
оф, много си готин. нп, отговаряй, както желаеш
Имаш ли си интимна приятелка?
Девет кули дзидини,
девет враке железни.
Никой немой да отоври
да прерила, ей ей...
Зад високи дзидини
девет темни одаи
едно сърце те люби
заплетено, ей, ей...
винаги стреляш право в целта
той е над тия неща
Иво какво му се подмазваш ?оф, много си готин. нп, отговаряй, както желаеш
Защо, интересно разказва, аз само това му четох, ще се радвам да развие тия форумни истории.
Ива в случая ми прилича на репортерката която интервюираше Цезар Пачоти за 12000
Много лъже но иска да прави шоу за хората
омг, момчето е умно, интересно и позитивно. все неща, които ти не си
категоризираме
разбира се. какво лошо и нередно има в това да категоризираш един човек.
цяла група/общност /нз, не ми идва думата/ обаче е невалидно
Думата е стадо
:Д
+
I said: I long to learn the things that are, and comprehend their nature, and know God.
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2025 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
