от колко време си в щатите, холи? смисъл на колко години беше като заминахте, етц, ако не е тайна?
От около 7 години. Бях на 15 и половина тогава, сега съм на почти 23
приятелят ти каква народност е? какво е най-хубавото му качество според теб? кои зодии сте - ти и той?/тва е просто дежурния въпрос/
американец е. Мил, възпитан, разбран, грижовен, готов е да даде всичко от себе си за хората на които държи, не знам как да избера само едно от всички тези
. Аз съм скорпион, доколкото съм наясно той е Козирог
вашите какво мислят за възрастовата ви разлика?
Когато тръгнахме аз тъкмо бях навършила 18, той беше на почти 25, съитветно първоначалната им реакция не беше много добра. Постоянно ми обясняваха как трябвало да внимавам и типичните родителски указания, но след това се запознаха с него, а и видяха, че нещата вървят добре, сега го харесват, питат за него, канят го на гости и така. Като цяло са доволни от избора ми
сащ е мултикултурна държава, нз как е в щата джорджия, но все пак: някакви междукултурни различия усещаш ли между теб и твоето семейство (българи) и американците/преобладаващия етнос там?
Живеем на място, където преобладават белите американци, българи тук почти няма, знам само за едно семейство (наоколо), но с тях не общуваме поради ред причини. Различията са прекалено много, ядат различна храна, смеят се на различни неща, наивни и прекалено толерантни са. Пример ще да с една приятелка, сестра и е осиновена от България като бебе, разбира се от цигански произход е и преди няколко години майка и реши да намери биологичните и родители. Оказа се че майка и е проститутка някъде из Европа, и беше говорила пред изследователя колко много и липсвала дъщеря и, как всеки ден мислела за нея. На нас ни е пределно ясно, че всичко това е измислица и онази просто гледа как да получи нещо в цялата ситуация, но американката взе да я съжалява "Горката жена, колко ли и е било трудно да си остави детето"
с кое ти беше най-трудно да свикнеш в сащ, кое ти беше странно, разкажи нещо повече за адаптацията ти от БГ в САЩ
Това, че няма тротоари и градски транспорт, всичко е далече и се иска кола. Както и с това колко са емоционални американките. Все още не мога да свика, тъй като не ми идва от вътре да вика и да подскачам всеки път щом срещна познат/а, която не съм виждала от ден-два да кажем
каква е най-голямата ти мечта?
Нямам голяма мечта, имам цели, които знам че малко по малко ще постигна, просто се иска време.
без какво не можеш?
(материално?) не мога без телефон и без кола
а ти на колко беше?:д
22, почти 23
коя държава/град/етц искаш да посетиш.. представи си че имаш бюджета за това
Мисля че споменах някъде нагоре, но Австралия и Нова Зеландия, както и Ню Йорк, до там така и не мога да стигна все още
айде толкова от мен засега :д