
Първоначално написано от
Deadlock
Владееш ли добре емоциите си? Ако трябва да се сравнявам с другите, да, но истината е, че в някои ситуации спира мозъка и избухвам, но са рядкост. Отделно от това моята е талантлива в това да ме ядоса. За хора, които не са ми близки, много трудно се трогвам, особено ако се опитват да ме засегнат.
Делението разум/чувства смислено ли е? Може ли човек да взима разумни/рационални решения? Всичко е строго субективно. Има толкова много вътрешни програми, съзнати и неосъзнати причини, поради които се взима определено решение, че ми е трудно да кажа. Още по-спорен е и въпросът кое е правилно и кое грешно.
В какви социални ситуации си аутсайдър? Обикновено, когато попадна в ситуация с група момчета, които очевидно не ме харесват. Исторически е било най-вече, защото съм им правил конкуренция за момиче/момичета или съм отклонявал женско внимание от тях, въпреки че съм правил опити да се "помиря". Имаше една такава група в даскало. И до ден днешен не ме харесват, съответно се е стигнало дотам, че и аз тях. Оттогава мисля, че не ми се е случвало или не се сещам.
Ти си на урок по руски в клас от 20-ина човека. Всички те са по-напреднали от теб. Учителят пуска видео, в което се говори на сложен руски, и ти не схващаш почти нищо, за разлика от другите - те започват да го дискутират. Какво ще предприемеш? Как ще се почувстваш? Ще си трая. Няма да се почувствам зле. Единствено ще ме е яд на себе си, че не съм учил достатъчно и мога да изтърва важна ниша от това, че не разбирам и ще се наложи да ме късат и/или да повтарям. Ще се опитам да седна и да отделя време, за да науча изтърваното.
Казваш, че човек не се променя. Това означава ли, че не може да се пребори с недостатъците си? Трябва ли да се бори изобщо, или пък да се приеме и хареса такъв, какъвто е? Трудно ми е да отговоря. Всеки си има някаква представа за това какъв иска да бъде и малко или много това го променя в тая насока. Зависи много от човека. В момента, в който осъзнаеш, че имаш недостатък, идентифицираш го, признаеш си пред себе си, че е недостатък, си предприел сериозни действия за отстраняването му. Останалата работа е да работиш по въпроса, за да го намалиш или изкорениш, предвид природата на самия недостатък. Доста хора намират оправдание за недостатъците си или дори не ги възприемат, като такива. Затова и не успяват да ги променят. Общо взето можеш да правиш всичко и да бъдеш, какъвто искаш да бъдеш, стига да си намерил отговора за това как да го постигнеш. Хората не се променят в общия случай, но това не означава, че е невъзможно. Просто е малко вероятно. Невъзможни неща няма.
Какво означава личностно развитие?
Пробвал ли си да медитираш? Какви са ти асоциациите, впечатленията, преживяванията? Не съм, но може някой ден да пробвам.