Ако можех да преглътна самотата...

[JustaLittleKid]

Ако можех да преглътна самотата,
оковите тъй тежки да сваля.
Ако можех да затръшна й вратата –
ако можех, ала не, не бих могла.

Тя се крие в мен, дълбоко в мене.
Път намира… през заключени врата.
Връща се – душата да ми вземе…
Добре дошла отново, ах, добре дошла.

[b0nBoNeVa]

JustaLittleKid, всеки път, когато публикуваш нещо, искам да коментирам, но сърце не ми дава да попаря ентусиазма ти. Сега обаче съм решена да го направя, колкото и тъпо да звучи. Така, почти всяко твое стихотворение ми се струва, как да го кажа, нещо като клиширано. Не самото стихотворение, а темата. И оттам всъщност и самото стихотворение. Просто самотата е нещо твърде нормално в днешно време, а смятам, че все пак имаш талант, за да го пропилееш в писане като по шаблон. Харесаха ми Безрадостна кучешка съдба и Улицата пуста беше, специално във второто има оригинална тема. Но тук нещо ми липсва. Липсва ми онази тръпка, онзи пик на емоцията, няма толкова много чувства. Усещаш само самотата. И продължаваш напред. Това е посланието ти или поне аз така го разбирам. Ами тъгата съпътстваща я? Ами гневът? И тях ги има, но не си ги показала, не накара и мен да ги усетя.
Като цяло подобно мнение имам и за останалите. Не целя да се заяждам, а да изкажа оценка. Надявам се да не се обидиш и да ме разбереш. Усмивки