Темата е много хубава, историите ви също.

И аз ще разкажа нещо. Вървях от училище към гарата със слушалки в ушите както обикновено. Видях едно малко момиченце, което тичаше към мен, дръпна долния край на палтото ми и свалих едната слушалка.."Много си хубава. Искам като порастна да приличам на теб". Стана ми толкова мило.

Друг случай-вървяхме с брат ми към стадиона /той щеше да играе футбол с едни негови колеги, а аз обожавам да гледам /. Една възрастна жена ни спря и ни пита дали сме внуци на Жельо. Ние отговорихме, че сме, а тя каза "Приличате си много с него. Дядо ви е много добър човек.", след което допълни, че ние сигурно сме също толкова добри колкото него, усмихна се и отмина.