Веднъж, по време на окупацията , в университетската градина се срещнах с един германец, който нямаше обувки. Пичът беше много симпатичен и разговорлив и ме попита дали имам огънче. Оттам се започна с лаф мохабет Оказа се,че има обувки, но ги оставил в окупираната аудитория / за протокола, вън беше хладничко./ Доста си говорихме, беше пътуващ актьор и музикант. Оказа се ,че е бил много близо до родното ми място, беше доста впечатлен от нашата природа. Покани ме на театър, даде ми и брошури за следващите
Беше хубаво да си говориш на английски и много малко немски с някой,който е толкова над нещата. Той буквално приемаше всяко едно нещо като дар от съдбата и му се радваше!