Сама беше и тя.
Виж и очите само.
И един ден от мъка умря,
разби се сърцето и голямо.

Птичка самотна като мен.
Птичка тя, а аз-жена.
В един зимен слънчев ден,
тази птичка от мъка умря..

Мъка страшна носеше тя,
в малко телце и сърце голямо.
И в пустия живот само едно разбра,
че да летиш колко добре би звучало..

Не литна, нито пък провървя.
Въпреки че това и беше мечтата.
Без крачета тя никога не успя,
да прекрачи на клетката вратата...