Не знам защо някои хора възприемате хората като нещо различно и едва ли не по-висше от животни. Естествено, че сме си животни и че животинското в нас има огромна власт над нас.
Проблемът е именно, че вечна любов няма. Страстната любов между двама души, която е и моногамна, продължава няколко години. След това просто се изпарява, така сме устроени. Само че след като се е изпарила, тези двама души имат деца, общо жилище и някакъв социален статус като двойка. Тоест са обвързани един с друг и не могат просто да се зарежат. Но любовта я няма, а имаме нужда от нея. Ко прайм? Въртим афери.
Това е импулсът при повечето хора, а дали е етично, е съвсем отделен въпрос.