Цитирай Първоначално написано от heartshapedbox Виж мнението
Абсолютно да, аз /убедена съм, че и Виоленца/ не съм отишла там за да ги съжалявам или да ги соча с пръст, а за да вкарам малко радост в сивото им ежедневие, да се опитам да ги ощастливя поне за малко. Не съм се тръшнала на пода да рева и да подсмърчам, станало ми е мило как оценяват някакви толкова малки неща, които много други деца не биха забелязали даже, камо ли да оценят и съм пуснала някоя сълзичка. Силните емоции не винаги могат да бъдат контролирани, колкото и да ни се иска.
е така става. Ама в някои случаи - дори подаръците могат да окажат отрицателен ефект, особено, ако са принесени на хора близки до възрастта на дарителя,които се явява изведнъж от анонимното.