- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- У дома
- Родителска амбиция
Интересно ми е дали родителите ви някога са ви налагали техните желания?
Дали те са ви бутали в една посоко и не са позволявали да взимате мнение по дадени въпроси относно вас и вашето бъдеще ?
С една дума били сте жертва на родителски амбиции и бихте ли направили това с вашите деца .
Родителите ми - в частност майка ми - са били и продължават да са доста амбициозни спрямо мен. Знаят, че са възпитали кадърен и умен човек и настояват този човек да се развива. Никога не са били на принципа "моето гардже е най-хубаво", което отношение съм забелязвала по повод деца, които са чисто и просто посредствени. Просто знаят какво са направили и колко струвам. Съответно това е "отгледало" съответното самочувствие у мен, но се случва да е под нулата, когато се чувствам глупава/недостатъчно добра. Тогава родителското тяло изскача с подкрепа на макс
Не са се налагали като цяло, по-скоро са подкрепяли взетото решение, когато се разколебая в последния момент. Доста съм била ограничавана, от мен доста се е изисквало винаги, но е дало страхотен резултат и определено ще е ключова част от възпитанието на бъдещите отрочета.
По-нататък може и повече да се разпиша, в момента ми бягат мислите.
Аргументация на ниво както обикновено.
Научете се, че фалшивата скромност не само не е на мода, ами е абсурдна и вредна. Отговорих по темата без да се фукам. На когото му пречи - хиксът е горе вдясно, а също така има избор да не чете постовете ми просто.
Не, никога и съм адски благодарна, че винаги (още от детската градина) са били зачитани желанията и влеченията ми. Но това не пречи да са били максималисти и винаги да се е очаквало от мен най- доброто.
{Сега се замислям: дали ако бях им заявила, че искам да стана балерина или танцъорка, щяха да уважат така желанието ми, а нямаше да ми кажат: "хвани се с нещо интелектуално", така че може би и самите избори, които досега съм правила относно развитието си, са били достатъчно адекватни и отговаращи на същността ми, затова не се е налагала никаква родителска намеса}
П.П. Пред очите ми са минавали дооста такива- натискани и буквално заставяни от родителите си деца/млади хора, които в 95% от случаите са посредствени (защото будните нямат нужда от чак такова нещо), та в един момент това избива нанякъде, абсолютно винаги, и обикновено в недобра посока.
Истината е че аз си правя едно разграничение между амбиции и болни амбиции
Абселютно ЗА съм амбицията детето да се бута в правилната за развитие посоко за него . Например ако има данни за певец нека го запишат на пеене . Но да се бута дете което няма талат в тази сфера или която е да е дава много отрицателни резултати и много комплекси .
Майка ми винаги е била болестно амбициозна спрямо мен и не никога не е искала да имам образование и стабилна професия . По скоро амбициите й бяха свързани с перфектен външен вид и намирането на богат съпруг като му дойде времето . От дете ме караше да следя килограмите си и ако случайно кантара покаже дори и 1 кг се започваха едни караници и жестоки лишения . От дете ме мъкнеше по разни конкурси за красота и ме пудреше и гримираше . Винаги ми е натяквала че нямам нужда да съм умна заради външният си вид . Винаги ме е подценявала на умственно ниво а най-голямата болка й беше когато се разбра че няма данни за модел защото съм ниска . Насочиха ме към рекламите защото там не се иска височина но аз вече бяха решила че искам да се занимавам със спорт . И до днен деншен не може да ми го прости това . Напълно осъзнавам че амбициите й са ме повредили жеостоко по простата причина че в моменат съм ненормално суетна .
Мен възпитанието ми дойде от художестевнната гимнастика научих се на дисцплина и отговорност и още куп други качества .
На мойте деца ако някой ден имам такива няма да им го причиня това ще ги насочвам в посоката в която могат. Имам огромон желание да бъдат спортисти но ако решат ад стават лекари няма да ги спирам и с радост ще ги подкрепя .
Разбира се че няма да ги подкрепя . Говорех за професионалното развитие .
Но за съжаление повечето хора така си говорят а когато имат деца нещата се обръщат на 180 градуса . Иначе не съм модел заедно с това съм се занимавала ис цигулка и балет и още куп други неща които са ме развили като човек до известна степен за което не благодаря на майка ми a на преподавателите ми . Относно снимката не съм качвала тя ми е като аватар .
Последно редактирано от girlwithblueeyes : 12-30-2013 на 17:26
А ако не искат да имат професионално развитие, ако семейството ви има финансовата възможност и могат да си позволят да не работят, кво ще направиш ?
За мен професията е нещо много важно . Ще държа децата ми да имат професия независимо че имат възможности
да, искаха да уча висше, а аз не
иначе майка ми искаше поне единия от мен и брат ми да завърши право, ама кур
иначе аз бих оставил децата си сами да си избират какво да учат и тн. вероятно ще им се меся в живота, защото не са ли децата тамагочитата на 21 век ?
n00bs
кво рече?
Аз пък не съм съгласна, че трябва да се бутат в дадена посока дори да имат данните, ако нямат желание и влечение. Ти можеш да си много добър в дадена прфесия без да ти доставя такова удоволствие, а това в дългосрочен план има пагубни последици (липсата на удоволствие от това, което работиш)
Всеки родител малко или много се меси в живота на детето си . Редно е да го прави но когато това месене стане болестно вече е прекалено
"Приписваш", тоест.
Това с подаряването/завещаването на имоти ми е толкова противна тема, че няма накъде. Особено приживе. Цели семейства се карат с години за това и това е предимно в България. В чужбина много малко хора имат собствени имоти, а дори да имат, младите се оставят да се бъхтят сами. Що пък на 20-25 да не живеят на квартира, да няма да им падне нещо? Да свикнат малко на самостоятелност...
Не желая да ми се приписва нищо.
стааа, стана ми смешно, че още се бъркат думи като 'припиша' и 'предпиша'![]()
Еееее може ли такъв титаничен фейл да направа.... ееее не.. споменах ли, че съм от София ?
Като съм пиян ми се общува с по-дълги думи.... се тая.
За мен дете което няма нюх да наследи семейният бизнес не бива да се съсипва и поврежда с непрекъснати амбиции че някой ден ще стане шеф .
Пък и дори родителят да вижда, че детето има качествата, трябва ли това да става ясно? Не ми се вижда особено здравословно едно 15-годишно лапе да расте с подобно самочувствие.
Става като оня Макензи97, който обяснява как щели да му дадат работа в ръцете и щял да печели хиляди. Много глупаво родителско решение според мен.
кат завърших 4 клас трябваше да си избираме за 5ти дали искаме да учим немски или английски. аз исках немски, ма наще казаха английски
после 8ми клас влязох у езикова с немски
най-големата простотия у живота ми
слушайте макя си и тейко си