Здравейте, чудя се над един въпрос, който ме терзае от известно време и ми се иска да чуя вашето мнение по въпроса. Иде реч за едно мое убеждение, че човек е по-щастлив, когато живее сам. Миналото лято за първи път в живота ми се случи да живея сам в продължение на два месеца. Не изолиран, канех си приятели вкъщи, приятелката ми и т.н., но просто живеех сам в къщата ми, сам избирах какво да ям, кога да спя и така нататък. Не казвам, че съм мамино синче или нещо такова, просто винаги се е налагало да се съобразявам с някого - сега в общежитието се съобразявам с другите двама, вкъщи с родителите ми и просто изпитвам непоносимост към това. Та чудя се как бихте определили този тип хора, на къде съм се запътил, щом предпочитам да съм сам. Винаги съм се приемал като общителен човек, който няма проблем да се сприятелява с хората и да завързва контакти, но въпреки това усещам някаква промяна у себе си. Споделете какво мислите...