Най-страшното е, не когато си налагаш да забравиш,
не когато си забраняваш да споменаваш в мислите,
не когато изтриваш по малко всичко,
а когато искаш да си спомниш поне момент,
но не откриваш нищо...
Освен кратки проблясъци в неочаквани моменти,
изгубени спомени, заровени насила...
Малко нежност покрита с прах,
малко щастие изживяно отдавна
и една голяма любов в отрязъци от време...
Само безценни, но недооценени неща...
Ще се радвам, ако има коментари. (:
Последно редактирано от izka : 01-21-2014 на 00:51
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
Отговори с цитат