Срамувам се от баща ми и неговия род!

[ilikenestea]

Знам че родителите не си ги озбира човек, но аз се срамувам от моя баща. срам ме е от него. на кратко той пие, агресивен е, изкарва си го на майка ми най вече и на мене. ще дам един пример: баща ми забранява майка ми да вижда нейния баща (моя дядо), и тя пътува тайно от баща ми, за да го вижда. ако разбре че майка ми се е видяла с дядо ми, той не я пуска вкъщи, заключва вратите. баща ми говори само някакви простотии, обижда мене, приятелите ми, майка ми и дори собствената си майка (която е починала). няма уважение към роднините си. не искам да ставам като него, срам ме е от него. дори не искам да запозная моя приятел с него, защото ще си помисли, че и аз съм пропаднячка. сега уча висше образование. . остава ми още малко. искам да завърша и да се махна от ада, в който живея откакво се помня!!! това е мое бреме, искам да изтърпя още малко! за баща ми ако има ракия, всичко е наред, това е живота. аз се стремя към нещо повече, искам да не живея като него,да имам добър мъж, който не пие и не ме бие и да отгледам моите деца с любов. а не да ги науча да пият и да пушат.
баща ми се отнасяше много зле към майка си, която вече не е сред живите. баба ми му каза , че един ден и той ще получава такова отношение от неговото дете , неговите внуци. когато баба ми беше болна на легло, баща ми не му пукаше и не се грижеше за нея. моята майка полагаше грижи за майката на баща ми. а когато баба ми почина баща ми не му пукаше... не искам да бъда като него. има ли някой който е като мен и ме разбира?