Когато бях малък с приятелите ми излизахме всеки ден, правехме всякакви щуротии, бяхме неразделни, както в училище, така и извън него. Пазехме си гърба взаимно. Всичко беше супер, но минаха години и дойде седми клас. Всеки в различно училище и така постепенно нашето приятелство изчезна. Сега много рядко се виждаме, заради различните смени. Дори и да викна някой стар приятел да излезем, няма какво да правим и е скучно, не е както преди.
След като влязох в ново училище се запознах с нови приятели и сега имаме компания и излизаме често. Но за съжаление не чувствам тези хора като приятели. Знам, че ако се случи нещо никой няма да застане зад гърба ми, всеки си гледа неговия гъз. Най-лошото е, че няма с кого да излизам и трябва да бъда с тези "приятели". Те са толкова скучни. Като им предложа нещо забавно например да отидем на дискотека те казват ооо не, кво ще правим там. Просто сега съм се примирил, че трябва да бъда с тях, а толкова искам нови по-забавни и истински приятели, с които да прекарам най-хубавите си години-тийнейджърските, но колкото повече време минава, толкова по-непостижима изглежда тази цел.