Моят проблем вероятно ще ви се стори много глупав но е наистина непоносимо. На 15 години съм и съм висока 180 см! Толкова съм откакто станах на 12 и благодаря на бога от тогава не съм качила, но дори и да не порсна повече не знам какво ще правя. Винаги ми е било голям проблем, преди в училище като си ходя по коридора само чувам кон, маркуч, жираф някъкви животински звуци и това най-меко казано. Не исках да излизам от вкъщи, развих такива комплекси, всеки път когато чувах някой да се смее или усмиха винаги бях сигурна, че ми се подиграват. Започнах да си кривя краката, да се прегърбвам, да нося ужасно неудобни болезнени обувки само защото бяха много ниски. Но през последните 2 години съучениците ми почнаха да израстват и дори в класа дойдоха 2 момичета които бяха по-високи от мен, а най-добрата ми приятелка стана не повече от 2-3см по-ниска. И всъщност ми стана приятно да ходя на училище, въпреки все още си се чувствам изключително грозна и отблъскваща. Дори сега да не е така такив тормоз съм изпитвала ежедневно, не само психически, имаше период в който ставаше физически че вече съм сигурна че и 300 килограмова ще има по-голямо самочувствие от мойто. Преди около година ми се пояиха стрии(не защото съм с наднормено тегло или нещо подобно, даже съм твърде кльощава) на гърдите защото пораснаха много за доста кратко време. Не са кой знае какво с блуза с деколте да съм не се виждат трябва да се вгледаш (поне така ми каза една приятелка)но аз си знам че са там и ме отвръщават. И ето го проблемът заради, който реших да пиша. Преди около 3 месеца се преместихме в Англия и тук поне всички са възпитани и в училище слава богу никой не ме обижда(редовно са коментарите за ръста, но поне нали не са обиди) но пък тук без никакви преувеличения всички момичета са един и същти ръст и той е към 1, 58-9см. Стърча над всички, като Гъливер съм. Поне малко от комплексите които бяха изчезнали бавно, но славно се връщат. Моля ви кажете ми някакъв начин по, който да се чувствам по-добе, че сега се чувствам, като изрод от цирка.