tori, и аз така го разбирам. А и причислено конкретно към растежа на връзката ти с даден човек, в началото си по течението и всичко е хубаво, ама като почнат да минават година, две, три, идва колебанието. Накъде отива всичко, готов/а ли съм за това, искам ли го наистина. Почват да ти изникват в главата въпроси като "ами ако..."
Сам изпадаш в някакви дилеми, страх те е да предприемеш нещо и за всеки този страх се изразява в нещо различно. Даваш си сметка, че трябва да пораснеш, съмняваш се дали си достатъчно узрял за тези неща и т.н.

Те връзките си вървят, в един момент не се усещаш кога е дошло време да заживеете заедно. Сигурно е нормално да има страх. Моя съвет е да не се притесняваш за бъдещето, а за настоящето.

Има и друго. Усещаш ли приятеля ти да е станал по-привързан към теб ? Да не би случайно да се е стигнало до там, че да те задушава с близост или нещо такова ? И да те панира тва, че при теб нещата не са чак толкова силни ?