Развитието на събитията се е случило около 16-17в. след Христо-Господний в Западен Уелс.

Мексиканският емигрант Хосе Гарсиа и Пабло Секскобар били неразделни приятели още от деца, но трудни времена настъпили в родното Ме-Хи-Ко и двамата задружни фенове решили да бродят из непознати земи и морета. Но тва е друга история.
Та живеели двамата в една сламена колиба,
лишени от интернет.
Имали супер мощен компютър, но за жалост интернетът бил нещо недостижимо. Цялото село фул окабеляване, но понеже техниците били assholes, решили да направят мръсно на черните братя, тъй като много добре знаели, че не са родом от тези земи. Всеки път когато Хосе Гарсиа и Пабло Секскобар решили да поззвънят отново на Интернет доставчика на цялото село, чували хиляди обещания, че екип ще намине и удължи кабела, но това така и не се случвало.
И понеже двамата били големи душици, нещата си останали така.

Хосе, роден със завидна генетика и брой мозъчни клетки - огромен, бил наясно със съдбата си, дадена от Христо-Господа, заел се да чете творчеството на предците си, които книги домъкнал чак от Мехико. Чел и препрочитал, Хосе дигнал своето Ай-Кю до 200, но знаете, че когато изгубите поглед от реалността, всичко останало става реалност.
Само Росинант му липсвал, но за него един ред по-надолу.

Спазено обещание> Пабло от друга страна бил човек, който пробвал нещата "с ръцете" си. Тоест занимавал се със всичко, що изисквало физически труд, като например:
преброяване на парите
купуване на стоката
заплащането й
правенето на линийки
смръкването

Като цяло бил известен с това, че е баровец, но неизвестен с какво.
Разбира се, в Западен Уелс подозирали, че това са ебати странниците, но само Хосе, взимал нещата малко по присърце.
-maina
-da kaji

Хосе Гарсиа грабнал вече свития джойнт, който Пабло Секскобар си бил приготвил, затова Пабло се залови да си свива нов.
След като и двамата изпушиха занаята в ръцете си, приеха го в душата и сърцето, Пабло вдигна поглед към Хосе, казвайки му еднозначно.

-donesi ofcata.

Да, двамата, както споменах, живеели малко отшелническо на километър от селището, та нямаха достъп, както до съ-селяните си до Кауфланд, Западно-Уелския мол и другите търговски вериги.
Гледаха си няколко овце и едно теле + 2-3 кокошлЕнца.

-ama...tq ne e za umirane.
-donesi kazah. - настоя Пабло.

И тъй тръгна леко смаяно и неохотно Хосе към подника, като се върна след минута с овца, която носеше старателно в ръцете си.

-epa mn si nejen........ - направи пауза Секскобар - vinagi sam haresval tova ti kachestvo v teb...
Хосе го погледна с влажен поглед, сякаш с очи се опитваше да му каже дълбоката си привързаност към приятеля си.
-oba4e... - продължи Пабло - she ti se naloji i tozi pat da gledash.

И така той хвана сатъра и положи нежно главата на овчицата върху едно дървено трупче, като придърпваше с устни под мексиканския мустак своето Боро.
Щляц.
Започна да шурти алена кръв от главната артерия на овчицата, като тя забели очи и изплези език.
Пабло избърса чело, сякаш беше направил голяма работа и се върна да програмира, като се обърна на половината път към Хосе:
-iz4isti mrasotiqta, iskam da izvlecesh mastta ot neq. Znam che ne e mnogo, ama faida e.
-k.


И така Хосе Гарсиа се заловил да приготвя изделия от тази мас. Макар и малко, стигаше достатъчно за това, което си бе наумил. Както той, така и Пабло.
Залови се над кофата настървено, ден и нощем отделяше най-хубавият екстракт от маста, за да получи невероятен концентрат. Сложи му примеси от розови листа и липа, а когато тъкмо беше готов с бъркането, наля течността в една бутилка и погледна към стаята, в която се намираше Пабло. С поглед, изпълнен с очакване и някаква... прикрита, може би, страст.

Понечи с бавни несигурни стъпки към вратата, почука, а когато чу едно леко раздразнено "vlez" той влезна.
-gotov li si - грейна Пабло в истински чаровна Мехиканска усмивка.
-da, neka zapochvame.
Той развъртя капачката на бутилката, пълна с прясно-изготвен домашен лубрикант и тръгна да излива в шепата си.

ТИ ДА ВИДИШ

Изведнъж нещо влетя с гръм и трясък, като събори кирпичения покриФ на двамата приятели и една дълга слузеста синя ръка грабна шишенцето и отлетя в Небесното царство.
А Пабло и Хосе бяха втрещени.